Роберт Хюлик - Червеният павилион

Изведнъж в съзнанието му изплува възможно обяснение. Той скочи, закрачи из стаята и се спря пред голямото легло. Да, всичко пасваше точно! Всеки факт намираше своето обяснение, включително и опитът за изнасилване и нападението на въоръжените бандити срещу Ма Жун! Сега той знаеше тайната на Червената стая — тайна, чийто неизразим ужас надхвърляше този на кошмарите му от нощта слей откриването на трупа на куртизанката. Той потръпна при спомена за бялото мъртво тяло на Есенна Луна, проснато върху кървавочервения килим, но бързо се овладя и напусна павилиона на злочестата Царица на цветята… Тръгна решително към „Вечно блаженство“.

Когато пристигна, подаде на управителя една от червените си визитни картички и нареди:

— Отнесете това на главния надзорник и му кажете, че съдията желае да го види незабавно с дъщеря му!

После се качи в стаята си и се наведе над парапета, взирайки се в храстите и гъстата растителност под нозете си. Не откри нищо подозрително, върна се в салона и заключи двойната врата, залости напречния прът и затвори капаците на прозорците. Докато сядаше пред масичката за чай, му мина през ма че много скоро в тази така добре барикадирана стая ще стане доста трудно за дишане. Но какво да се прави, така или иначе, не можеше да си позволи и най-малък риск, защото сега знаеше, че си има работа с подгонен звяр, който няма да се спре пред нищо.

Жун тъкмо се беше почерпил с прекрасна вечеря в един ресторант за юфка в тестени ястия, полята с две кани превъзходно тънко вино, и в чудесно настроение се носеше по улицата с общежитията на куртизанките, като си тананикаше закачлива песничка. Старата жена, която му отвори вратата с надпис „Втори ранг, № 4“, го изгледа враждебно.

— Сега пък какво искате? — попита тя.

— Да видя госпожица Сребърна Фея.

Тя тръгна пред него по стълбите и попита недоверчиво:

— Нали няма да ни навлечете някакви неприятности? В главната администрация ни предупредиха, че днес следобед са я откупили. Но когато й съобщих добрата новина, тя като че ли се уплаши. Поне не мога да кажа, че се зарадва особено!

— Чакай да видиш как ще изглежда, като си тръгне оттук заедно с мен. Няма смисъл да се качваш догоре, и сам ще намеря стаята.

Той изкачи две по две тесните стъпала и радостно почука на вратата, върху която бе изписано името на малката куртизанка.

— Болна съм, не приемам никого! — отвърна тя.

— Дори и мен ли? — извика Ма Жун.

Вратата се открехна и Сребърна Фея го издърпа вътре в стаята.

— Толкова се радвам, че дойдохте! — каза тя, усмихвайки се през сълзи. — Стана нещо ужасно. Трябва спешно да ни помогнете, господин Ма!

— Ни? — учуди се той.

Тогава забеляза Дзя Юбо, седнал с кръстосани крака върху леглото, печален както обикновено. Ма Жун пое столчето, което младата жена му подаде и седна. Сребърна Фея се настани на леглото до поета и трескаво заразказва:

— Дзя Юбо искаше да се ожени за мен, но загуби всичките си пари и онази отвратителна госпожица Фън се възползва от това, за да му нахлузи примката. Горкичкият, все така му върви!

И тя погледна младия мъж, преливаща от умиление.

— А тази вечер стана най-лошото. Някакъв неизвестен тип ме откупил от господаря. Все се надявахме да намерим пари и да се измъкнем, но сега вече край! Вие сте офицер в трибунала, нали? Не бихте ли могли да говорите със съдията да ни помогне по някакъв начин?

Ма Жун побутна назад шапката си и бавно се почеса по главата. Поглеждайки нерешително към поета, той попита:

— Каква е тая история с женитба сега? Вие нали смятахте да ходите в столицата, за да се явите на изпитите за чиновнически пост?

— О, небеса, не! Това решение бе плод на моментна слабост, когато само за малко амбицията ми надделя. О, не, моята мечта е малка къщичка нейде сред природата и жена, която ми подхожда. Където ще мога изцяло да се отдам на поезията. Вие самият не смятахте, че от мен би излязъл способен императорски чиновник, нали?

— Не смятам, разбира се — убедено отвърна Ма Жун.

— Тъкмо това ми намекна и вашият господар тогава само, ако имах нужната сума, щях да откупя това храбро дете и щяхме да се заселим в някое малко селце. Купичка ориз на ден и кана вино от време на време е всичко, от което ще имаме нужда. Това винаги мога да осигуря, като работя като учител.

— Учител… — повтори със съмнение в гласа Ма.