Роберт Хюлик - Червеният павилион

— Не мога да намеря думи, ваше превъзходителство за да изразя дълбокото си съжаление за своето неописуемо глупаво държание. През целия си живот никога не съм се срамувал толкова, както когато бях принуден да потвърдя вашето погрешно тълкуване на последните драсканици на Ли. Наистина, аз…

— Не се притеснявам, когато ме мамят — сухо го прекъсна съдията. — Случва ми се непрекъснато и съм свикнал. За щастие винаги разкривам заблудата, преди да е станало прекалено късно. В този конкретен случай излезе, че онези драсканици на Ли наистина се отнасят до Есенна Луна. Но той не се е самоубил заради нея.

Съдията Ди се облегна назад в креслото. Поглади дългата си черна брада и продължи:

— Младият Ли Лиен е бил много талантлив мъж, но твърде студен и пресметлив. Успехът идва рано при него и за дълго му замайва главата. Длъжността, която заема, не го задоволява и той желае да се изкачи още по-високо, при това колкото може по-бързо. Но за тази цел му трябват пари, много пари, а семейното богатство се е стопило вследствие на няколко години слаба реколта и рисковани сделки. Със съучастието на вашия стар враг Уън Юан той съставя план, който ще му осигури приказните богатства на Райския остров. Преди десет дни пристига тук, за да пусне в ход проекта си, самоуверен и надменен. След сблъсъка на двете джонки отказът на вашата дъщеря наранява болното му самолюбие и той се опитва да я обезчести. Когато Уън го посреща на кея, Ли все още е разгневен от отказа на Нефритов Пръстен заповядва на стария търговец да му помогне да справи с нея. Припомня му, че вие скоро ще бъдете подведен под отговорност за данъчни нарушения й няма да сте в състояние да защитите дъщеря си. Това вдъхва кураж на Уън Юан. Той бързо подсказва на Ли как да принуди Нефритов Пръстен да отстъпи пред домогванията му. Негодникът разбира, че така ще Ви засегне лично.

Съдията поспря, за да отпие глътка чай.

— Скоро след това — продължи той — Ли толкова се заплесва по госпожица Розов Карамфил, госпожица Божур и другите млади куртизанки, че не се сеща за дъщеря ви. За сметка на това обаче непрекъснато се сеща за плана си да ви озлочести. В една кръчма се запознава с млад мъж, чиито услуги смята да използва, за да подхвърли сандъка с парите. Тогава, на двайсет и петия ден, деня на смъртта му, Ли открива или смята, че е открил, нещо, което напълно променя плановете и въжделенията му за бъдещето. Той изпъжда леконравните госпожици, с които е прекарал толкова сладостни моменти, изпраща обратно в столицата разпуснатите си другари в разгулния живот, защото е решил да сложи край на дните си. Вечерта, малко преди избрания от него момент за фаталния жест, отива при Есенна Луна, за да се види за последен път с нея. Сега и двамата не са сред живите и ние никога не ще узнаем истината за тяхната връзка. Доколкото разбрах, Ли я вземал на вечерите, които давал, за блясък, но не е бил неин любовник. И може би затова в последните моменти на живота му тя олицетворява за него всички земни наслади, с които му предстои да се раздели. С покрусена душа й поверява писмо до баща си, императорския цензор. Есенна Луна просто забравя да предаде това писмо. Куртизанката не се е опитвала да превърне Ли Лиен в свой любовник, тъй като усетът й е подсказвал, че той е толкова студен и себичен, колкото и самата тя. Ли със сигурност никога не е говорил, че възнамерява да я откупи от господаря й.

— Никога? Но моля ви се, ваше превъзходителство, та тя самата го заяви!

— Заяви го… но това е било лъжа. Когато е разбрала, че той се е самоубил, а името й е изписано върху лист на бюрото му, тя се е възползвала от случая, за да раздуе славата си, и нагло заявила, че е отказала ласкателното предложение на младия учен.

— Тя е нарушила моралния кодекс на изискания свят! — с негодувание извика Фън. — Името й ще бъде зачеркнато от списъка на Цариците на цветята.

— Тя не беше от особено висока класа — сухо отбеляза съдията Ди, — но вината й е по-скоро следствие от начина на живот. Друго, което ме кара да бъда по-снизходителен към нея, е, че смъртта й е била ужасна.

Очите на съдията се насочиха към затворената портичка на верандата и той прекара длан по лицето си, после погледът му се вряза в бащата и дъщерята.

— Вие, Фън, се опитахте да заблудите правосъдието, подменяйки обстоятелствата около едно самоубийство, а вие, Нефритов Пръстен, наговорихте куп лъжи. За ваше щастие разговорът ни беше от частен характер. Не съм забравил също, че вие, Фън, се заклехте да кажете цялата истина единствено във връзка със събитията отпреди трийсет години. Крайната цел на правосъдието е да поправи в рамките на възможното нещастията, причинени от престъпление. Опитът за изнасилване е престъпление, и то тежко. Така че ще забравя за вашите провинения и самоубийството на Ли Лиен ще бъде регистрирано именно като самоубийство, а като обяснение ще впишем вече приетото — нещастна любов. Безполезно е също да петним честта на злощастната Есенна Луна. Ето защо вие ще премълчите дребната й измама и ще оставите името й в списъка на Цариците на цветята. Що се отнася до Уън Юан, той е виновен в престъпни начинания. Но е действал така несръчно, че планът му се е провалил още преди да посмее да го приложи. Той може би никога не е извършвал истинско престъпление. Липсва му смелостта да осъществи заплетените си интриги. Ще взема необходимите мерки, за да му попреча веднъж завинаги да злосторничи. Две убийства са извършени в Червения павилион. Но тъй като нито вие, нито дъщеря ви сте замесени в тях, няма да кажа нищо за тези черни деяния. Това е всичко, което имах да ви съобщя.