Роберт Хюлик - Червеният павилион

— Той е чудесен преподавател — гордо заяви Сребърна Фея. — Разтълкува ми едно трудно стихотворение. Да знаете колко е търпелив!

Ма Жун замислено изгледа младата двойка.

— Е, добре — бавно изрече той, — да предположим, че успея да уредя нещата. Тогава обещавате ли ми господин поете, че ще отведете това дете в родното му място и ще се ожените за него, съблюдавайки всички изисквания на процедурата?

— Разбира се! Но какво всъщност искате да кажете? Ами нали днес следобед ме съветвахте да взема госпожица Фън за жена, за да…

— Това беше, млади човече, за да ви изпитам — сряза го набързо злочестият Ма Жун. — От стара коза ярета сме ние, хората от трибунала: винаги знаем повече, отколкото ни личи. Наясно бях за вас и за малката. Аз дори я проучих… по своему. Така че слушайте ме. Спечелих доста пари на игралната маса и тъй като момичето е от моето село и ви обича, днес следобед реших да го откупя за вас.

Той извади квитанцията от ръкава си и я подаде на Сребърна Фея. После измъкна и малкия червен пакет с остатъка от богатството си и го подхвърли на поета:

— Ето ви за пътуването и за да имате нещичко, докато започнете работа като учител. И не ми отказвайте, глупак такъв, няма проблем да спечеля отново толкова, преди да напусна острова! Късмет, деца мои!

Той се измъкна бързешком. Сребърна Фея изтича след него и успя да го настигне в приемната.

— Господин Ма, вие сте невероятен! — задъхано каза тя — Мога ли да ви смятам за мой по-голям брат?

— Винаги — отвърна той с широка усмивка.

После свъси вежди и добави:

— Между другото господарят ми проявява жив интерес към приятеля ви. Не мисля, че е нещо сериозно, но не напускайте острова до утре следобед. Ако до този момент не сте получили съобщение от мен, можете да заминавате.

Той отвори вратата, а младата жена поривисто се приближи до него и каза:

— Много се радвам, че сте били наясно за нас двамата с Дзя, големи братко. Когато ви чух да идвате, малко се поразтревожих, защото, когато… ме проучвахте… при вдовицата Уан, за момент ми се стори, че се влюбвате в мен.

Ма Жун се разсмя гръмогласно.

— Не се тревожете, малка сестричке! Просто си кажете, че когато аз проучвам нещо, го върша от все сърце, ако мога така да се изразя.

— Вие сте голям палавник — отвърна тя с мила муцунка.

Той я потупа приятелски по задничето и излезе.

Докато крачеше надолу по улицата, с огромно удивление установи, че не може да разбере тъгува ли, или се радва. Разтърси ръкава си и усети, че е доста лек — подрънкваха само няколко дребни монети. Не стигаха, за да вкуси от удоволствията, които Райският остров предлагаше. Разходка из парка беше повече по кесията му, но усещаше главата си натежала и в края на краищата реши да си легне рано. Влезе в първия нощен приют, който намери, и даде последните си грошове, за да го пуснат да пренощува в едно ъгълче.

Свали ботушите си, развърза пояса и се изтегна между двама скитници върху дългата дъска, която служеше за общо легло.

Кръстосал ръце зад главата си, той наблюдаваше покрития с паяжина таван. По странен начин си прекарвам нощите в Райския остров на удоволствията мислеше си той. Предната — направо на пода на някакъв таван, тази — на място за пет гроша върху дъска, между двама просяци. „Това ще трябва да е онзи проклет мост, променящ душата, под който преминах, докато идвахме насам“ — промърмори си той. Затвори решително очи и строго отсече: „Хайде, спи… големи братко!“

Съдията Ди допиваше трета чаша чай, когато възрастният слуга дойде да съобщи, че паланкинът на главния надзорник е в предния двор. Съдията стана и се отправи да посрещне Фън Дай и Нефритов Пръстен.

— Хиляди извинения, че ви обезпокоих така късно, но е абсолютно наложително — обърна се той към посетителите си. — Запознах се с нови факти и смятам, че ако ги обсъдим заедно, въпросите, които не ни дават покой, бързо ще бъдат изяснени.

Той ги отведе в салона и настоя Нефритов Пръстен да седне на масата редом с него и с баща си. Лицето на Фън бе все така непроницаемо, но в очите на момичето трептеше тревога.

— Осведомиха ли ви, че двама от хората ви са били нападнати днес следобед от разбойници?

— Да, ваше превъзходителство. Засадата е била организирана от злосторници от другия бряг на реката. Искали са да си отмъстят за трима от техните, убити при въоръжено нападение. Дълбоко съжалявам, че помощникът на негово превъзходителство също е бил нападнат.