Роберт Хюлик - Червеният павилион

В стаята влязоха три млади жени и се поклониха грациозно. Едната носеше цитра, другата — дайре. Докато те се настаняваха на малките табуретки, облегнати на стената, третата, привлекателна и дребна, с хубаво личице, пристъпи до масата, за да напълни чашите с вино.

— Това е куртизанката Сребърна Фея, ученичка на Есенна Луна — представи я на съдията Ди господин Фън.

Поетът Дзя Юбо, който не бе обелил дума до този миг, изведнъж се оживи. Размени няколко закачки със Сребърна Фея и се впусна в разговор за старинните балади със съдията. Момичето с цитрата засвири весела мелодия, а другата отмерваше ритъма с длан по дайрето. Когато музиката спря, съдията дочу антикваря кисело да казва:

— Много си срамежлива, момичето ми!

Сребърна фея се опитваше да се изплъзне от стареца, който бе пъхнал ръка доста навътре в широкия ръкав на младата жена. Страните й бяха силно порозовели.

— Вечерта едва сега започва, господин Уън — сухо отбеляза поетът.

Докато търговецът на сувенири измъкваше дланта си, Фън Дай нареди:

— Напълни чашата на господин Дзя, Сребърна Фея! И бъди добра с него, той скоро вече няма да е веселият ерген! — и обръщайки се към Ди, добави: — Имам удоволствието да ви съобщя, ваше превъзходителство, че господин Дао Бандъ, когото виждате пред вас, в качеството на брачен посредник след няколко дни ще обяви годежа на господин Дзя Юбо и моята единствена дъщеря Нефритов Пръстен.

— Да пием за щастливото събитие — веднага се провикна Дао Бандъ.

Съдията тъкмо се канеше да поздрави младия поет, когато с неудоволствие съзря на прага високата млада жена със самочувствие на кралица.

Есенна Луна беше в рокля с висока яка и дълги като шлейф ръкави. Великолепната й дреха бе от виолетов брокат с везан мотив на птици и златни цветя, стегнатият широк пояс подчертаваше тънкия й кръст и пищната гръд. От високия й кок стърчаха дълги златни игли със скъпоценни камъни на края. Изискано положената пудра и червилото омекотяваха съвършения овал на лицето й. От изящните й уши висяха дълги обици от зелен нефрит.

Господин Фън разпалено поздрави младата жена. Тя се поклони небрежно и като огледа стаята, запита:

— Магистратът Луо още ли не е дошъл?

Господин Фън побърза да обясни, че магистратът бил принуден спешно да напусне острова. Добави, че негово превъзходителство господин Ди, магистрат на съседния окръг, го замества, и я помоли да седне до него. Съдията си каза, че не ще е зле да се възползва от случая, за да я поразпита за обстоятелствата около смъртта на младия учен. И за да спечели благоразположението й, се обърна с шеговит тон към нея:

— Сега вече съм ви представен според правилата. Днес наистина имам късмет!

Есенна Луна го изгледа студено.

— Напълни ми чашата — заповяда тя на Сребърна Фея. Пухкавото девойче побърза да се подчини на Царицата на цветята, която пресуши чашата си на един дъх. След като й наляха нова, тя непринудено се обърна към съдията:

— Магистратът Луо не остави ли някакво съобщение за мен?

— Помоли ме да поднеса на всички присъстващи, най-искрените му извинения — отговори леко учуден съдията. — Това сигурно се отнася и до вас.

Тя не каза нищо и остана известно време загледана в чашата си, заплашително сбърчила красивите си вежди. Съдията забеляза, че останалите гости я наблюдават с известно безпокойство. Изведнъж тя вдигна глава и извика на двете музикантки:

— Не стойте като истукани! Изсвирете нещо, нали затова сте тук!

Докато уплашените девойки подхващаха инструментите си, Царицата на цветята пресуши още веднъж чашата си. Поглеждайки с любопитство към нея, съдията забеляза, че жестоките гънки около устните на съседката му се бяха очертали още по-ярко: изглежда, настроението на куртизанката ставаше все по-мрачно… Внезапно тя се вторачи изпитателно във Фън Дай. Той побърза да извърне очи и поведе оживен разговор с Дао Бандъ.

Изведнъж съдията разбра. На верандата Есенна Луна бе доверила, че ще се омъжва за някакъв магистрат, поет, при това богат. Луо пописваше стихове и минаваше за доста заможен! Очевидно неговият пламенен колега се бе увлякъл твърде много в разследването на самоубийството на учения и в момент на порив бе обещал на Царицата на цветята да я откупи и да се ожени за нея. Това обясняваше внезапното му и доста прибързано заминаване! Спешните държавни дела бяха само благовиден повод. Леконравният магистрат сигурно бързо е разбрал, че жената, с която бе прекарал една хубава нощ, е безмилостно и амбициозно създание, готово на всичко, за да постигне целите си. Вероятно тя не би се поколебала да използва факта, че той е допуснал голямо безразсъдство, впускайки се в интимни отношения с важен свидетел по текущо дело. Нищо чудно, че толкова бързаше да напусне острова! Но този нещастен глупак го бе поставил него, колегата си, в изключително досадно положение. Естествено, Фън и останалите са знаели за увлечението на Луо към това момиче и именно затова го бяха поканили. Може би дори вечерята се даваше в чест на откупването на Есенна Луна! Затова толкова се изумиха, когато разбраха, че Луо си е заминал. Те явно се бяха досетили, че Луо му е наприказвал небивалици, и сигурно го смятаха за последен глупак, понеже се е съгласил да замести магистрата при тези обстоятелства! Най-доброто при тези обстоятелства беше да набере повече смелост и да не роптае против съдбата. Той се усмихна мило на съседката си и заяви: