Роберт Хюлик - Червеният павилион

Мисълта да замества свой колега в град, чиито обичаи не познава, никак не очарова съдията Ди, но нима можеше да откаже. И той побърза да отговори:

— Разбрано, Луо, ще направя всичко, каквото е по силите ми, за да ви помогна.

— Прекрасно! Тогава сбогом, скъпи мой!

— Почакайте! — извика съдията. — Та аз нямам никакво право да действам тук. Трябва да ме назначите за член на трибунала на Цинхуа.

— Веднага ви назначавам за заместник-съдия на моя трибунал — заяви Луо и като изостави тържествения вид, който си бе придал за случая, се спусна към паланкина.

— Това трябва да бъде записано на хартия, скъпи — със снизходителна усмивка го повика Ди. — Такъв е законът!

— Велики небеса! Още нещо ли трябва да се прави? — измърмори магистратът Луо, огледа се и задърпа съдията Ди към приемната на хотела. Без да сяда, той взе лист хартия и четка от бюрото за записване на гостите. Изведнъж застина и избоботи ядно:

— Всемогъщи небеса! Каква беше формулата?

Съдията Ди взе четката от ръката му и набързо изписа нужния текст. После направи копие.

— Сега трябва само да ударим печатите и да поставим отпечатъци на палците си — каза той. — Вземете оригинала и го изпратете на нашия началник префекта. Аз ще задържа копието.

— Вие знаете всичко наизуст! — възкликна с признателност Луо. — Сигурно спите със сборника с официални образци под възглавницата?

Докато Луо поставяше печата си върху документите, съдията Ди запита:

— Кой отговаря за реда на този остров?

Нарича се Пън Дай или Пън Тай — небрежно отвърна Луо. — Той е главният надзорник. Страхотен мъж, в течение е на всичко, което става тук. Всички игрални домове са негови, също и бардаците. Той ще ви разкаже всичко, което пожелаете да научите. Изпратете ми доклада, когато привършите, но не се напрягайте!

И като му направи знак да го последва на улицата, той добави:

— Безкрайно съм ви благодарен, Ди. Оценявам жеста ви, бъдете уверен.

Малко преди да се качи в паланкина си, той видя, че един от стражниците пали голям фенер, върху който ярко изпъкваха червените йероглифи: „Магистрат на Цинхуа“.

— Веднага загаси това, глупако! — извика му той. И като се обърна към съдията Ди, обясни: — Не обичам за щяло и нещяло да излагам на показ сана си. Трябва да се управлява с доброжелателство, както е казал, учителят Конфуций. И така, Ди, сбогом!

Той изчезна зад завесата на паланкина, но докато носачите вдигаха тежките дръжки на раменете си, внезапно подаде глава.

— Току-що си спомних името на тукашния главен надзорник — извика той. — Фън Дай, много способен мъж. Ще го видите на вечерята.

— Каква вечеря? — изненадан попита съдията Ди.

— О, нима не ви казах? Първенците на града дават вечеря в моя чест в павилиона „Сивият жерав“. Вие ще присъствате вместо мен, Ди. Иначе ще останат разочаровани. Впрочем няма да съжалявате. Тук хранят превъзходно, ще се уверите. Печената патица няма равна. Кажете на тези добри хора, че спешно ме викат обратно в Цинхуа. Държавни дела… Всъщност вие по-добре от мен знаете какво трябва да се каже. Не пропускайте да опитате от подсладения сос към патицата!

Завесата се затвори и носилката бързо изчезна в нощта. Стражниците, които тичаха отпред, не удряха барабани и не крещяха с цяло гърло: „Отдръпнете се, магистратът!“ според обичая.

— Какво става? — с недоумение запита Ма Жун.

— Явно, докато е отсъствал, в Цинхуа се е случило нещо доста неприятно — отвърна съдията.

Той бавно нави на руло документа, който му даваше пълни юридически права, и го мушна в ръкава си. Ма Жун изведнъж се ухили до уши и доволно отбеляза:

— Значи ще поостанем ден-два на този весел остров!

— Само един — отвърна съдията Ди твърдо. — Спечелих един ден от това, че срещнах магистрата Луо тук и именно този ден ще посветя на неговите дела. Но нито миг повече. Да се връщаме в хотела, трябва да се облека официално за тази проклета вечеря!

Когато се върнаха в хотела „Вечно блаженство“, съдията съобщи на управителя, че ще вечеря в „Сивият жерав“, и помоли един паланкин да го чака пред входа, за да го отнесе дотам. След това, придружен от Ма Жун, се отправи към Червения павилион, където неговият помощник му помогна да облече церемониалната роба от зелен брокат и да сложи черната кадифена шапка с висящи уши. Забеляза, че прислужницата е разтворила завесите на леглото и е оставила върху масичката чайник в дебела ватена калъфка. Той изгаси свещите и излезе, следван от Ма Жун.