Роберт Хюлик - Червеният павилион

— Чудесно! Ще се възползвам от случая, за да си спестим пътуването до Цинхуа. Значи ще се приберем у дома един ден по-рано, Ма Жун! Да вървим, докато не си е тръгнал.

Двамата мъже бързо напуснаха Червения павилион и излязоха от странноприемницата през главния портал.

Улицата бе пълна с народ. От двете и страни се нижеха осветени ресторанти и игрални домове. Ма Жун, който вървеше след съдията, непрекъснато хвърляше замечтани погледи към прекрасните създания по балконите. Разкошно облечени млади жени разговаряха помежду си или небрежно си вееха с ветрила от разноцветна коприна. Влажна и задушлива жега тегнеше над града.

Следващата улица не бе така шумна и скоро се заредиха къщи, слабо осветени от един-единствен фенер, окачен над вратите им. Дискретни надписи с дребни йероглифи — „Поля на съвършената любов“, „Убежище на ароматната изтънченост“ и други подобни — подсказваха, че това са места, предназначени за любовни наслади. Съдията Ди ускори крачка.

Скоро след завоя на улицата забелязаха елегантна страноприемница, пред която десетина мускулести носачи наместваха на раменете си дръжките на голям паланкин. Ма Жун побърза да се обърне към водача на двете редици стражници:

— Това е съдия Ди, магистрат на окръг Пуян. Съобщете за пристигането му на господаря си.

Водачът нареди на носачите да поставят носилката на земята и като открехна страничната завеса, прошепна нещо на човека вътре.

Внушителната фигура на магистрата Луо се появи в отвора на паланкина. Закръгленото му тяло се губеше под широка елегантна роба от синя коприна, шапката от черно кадифе бе леко накривена над ухото.

Той побърза да слезе, поклони се на съдията Ди и радостно възкликна:

— Каква щастлива случайност е довела моя старши брат на Райския остров? Вие сте тъкмо човекът, от когото се нуждая! Нямам думи да изразя радостта си, че отново ви виждам, старши братко!

— Удоволствието е изцяло мое, скъпи. Връщам се в Пуян след кратък престой в столицата. Смятах утре да мина през Цинхуа, за да Ви засвидетелствам почитанията си и да Ви благодаря за милото гостоприемство, което ми оказахте миналата година.

— Да не говорим за такава дреболия! — възкликна Луо, а кръглото му, обградено с къса брадичка лице разцъфна в широка усмивка. — За моя окръг бе голямо щастие, че двете млади жени, които Ви предоставих тогава, Ви помогнаха да разобличите онези монаси престъпници. Знаете ли, Ди, че цялата провинция говореше за историята в будисткия манастир?

— Според мен повече от необходимото — отвърна съдията с лека усмивка. — Будистката клика успя да издейства от Столичния съд призовка за мен и провеждането на ново разследване. Задаваха ми какви ли не въпроси. В крайна сметка… обявиха, че са удовлетворени! Но да влезем вътре, ще ви разкажа всичко на чаша чай.

Луо пристъпи към събеседника си, постави пухкавата си длан върху ръката на съдията Ди и каза доверително:

— Невъзможно ми е, старши братко. Спешни дела изискват неотложно да потегля за Цинхуа. Но имам нужда от вашата помощ, Ди. Тук съм от два дни за едно разследване на самоубийство. Всичко е бистро като изворна вода, но за беда жертвата е младеж, издържал като първенец изпитите в двореца и наскоро избран за член на Императорската академия 4 4 Първият кръг от 50-ина „учени с широки познания“, главно върху каноничните конфуциански книги, е създаден още през 136 г. пр. Хр. Те оформят официалната идеология на династията Хан. През 41 г.пр.Хр. броят на студентите в академията нараства на 1000, а при династията Тан, когато се развива действието на романа, в столицата има императорски колеж с 32 000 учени, живеещи и работещи там, и още 8000 из цялата империя. Държавните служби са били поверявани именно на част от тези учени, както и на издържалите анонимен изпит кандидати от цялата страна. Публичната изпитна система включвала конкурси по общо класическо образование, право, история, математика, военни умения, стрелба с лък, но най-престижен бил изпитът по обща култура и литературната тема. Успехът на изпита не означавал непременно назначаване, то било запазено само за първите по успех. Именно по това време кастата на учените чиновници измества назначаваните дотогава по благосклонност и семейни връзки държавни служители — Б.пр. . На връщане у дома спрял тук и успял да се влюби в някаква жена. Нищо ново, нали! Нарича се Ли, син е на доктор Пи, прочутия императорски цензор 5 5 Трибунал на цензорите (ишътай) — главен инспекционен орган на административното тяло, чието задължение е да открива нарушения, злоупотреби, корупция на държавните служители и да разглежда жалбите срещу тях. Тази институция се опитвала да противостои както на фракцията на евнусите, на семействата и роднините на императрици и наложници, така и на самовластието или произвола на императора — Б.пр. . Доклади и официална бумащина… Нали разбирате колко ведра туш трябва да се изпишат за този случай? Изобщо не му виждам края. Така че, направете ми тази услуга, Ди, останете един ден повече и довършете това разследване вместо мен. Това е рутинна работа, а аз наистина съм принуден да тръгна незабавно.