Роберт Хюлик - Червеният павилион

Без да довърши, той раздразнено поклати глава.

Старият прислужник поведе съдията Ди през приемната в главния централен двор, обграден от две едноетажни постройки. През все още осветените хартиени прозорци долиташе шум от гласове, примесен с радостни изблици на смях.

— Нали виждате, всичко е заето… една свободна стая не остана! — прошепна водачът с побелялата глава и ги преведе през високата, богато украсена врата, която се издигаше в дъното на двора.

Пътниците се озоваха в очарователна вътрешна градина. Лунната светлина играеше върху изискано оформените цъфнали дървета, които обграждаха изкуствено езерце, в чиято застинала вода плуваха червени рибки. Съдията Ди избърса лицето си с дългия ръкав на дрехата — дори на открито жегата беше ужасна. От постройката вдясно долиташе неясен шум от песни, смехове и игриво прозвънващи струни.

— Тук отрано се започва — забеляза той.

— На Райския остров само няколко часа преди пладне не звучи музика, ваше превъзходителство! — гордо отвърна възрастният мъж. — Към обед всичко се разбужда. Последните закуски още не са привършили, а вече се поднася ранният обяд, после, след късния обяд, идва ред на вечерята и т.н. А сутринта е време за закуска. Ще видите, че Райският остров е едно от най-оживените места, ваше превъзходителство. Да, да, от най-оживените!

— Надявам се това оживление да не ми се натрапва много. Уморен съм от пътя, утре потеглям в зори и възнамерявам да си легна рано. Стаите ми, надявам се, са тихи?

— Съвсем спокойни са, ваше превъзходителство!

Възрастният човек се забърза и преведе съдията Ди през дълъг полутъмен коридор, който свършваше пред висока дървена порта. Повдигна фенера си, за да освети изящната дърворезба, покрита с бляскава позлата. Докато избутваше тежкото крило, отбеляза:

— Този павилион е в самия край на странноприемницата. Изгледът към парка е прекрасен, шум дотук не стига.

И той посочи малко преддверие, чиито странични стени представляваха кръгли отвори. Като дръпна завесата, закриваща десния, той мина пред съдията в просторна стая и се насочи към масата в средата, за да запали свещите в двата сребърни свещника. След това отвори вратата и прозореца в дъното.

Въпреки застоялия въздух съдията Ди реши, че стаята е доста уютна. Масата и четирите стола с високи облегалки бяха от санталово дърво в естествен цвят, безупречно полирани, целите в дърворезба. Диванът до дясната стена беше от същото дърво, както и елегантната тоалетна масичка. Всички мебели бяха истински старинни образци, а рисунките с цветя и птици по стените говореха за подчертан артистичен вкус. Вратата в дъното водеше към красива веранда, оградена от три страни с плътна завеса от глицинии, които се спускаха от леката бамбукова решетка, оформяща тавана. Долу в градината тук-там се виждаха гъсти зелени храсти, а по-нататък — обширен парк, осветен от фенери, окачени на разноцветни копринени гирлянди. Още по-навътре в градината едноетажна постройка почти се губеше сред листака. Освен приглушения звук на музикалните инструменти нищо не нарушаваше тишината.

— Това е салонът — угоднически съобщи старият прислужник. — Спалнята е от другата страна.

Той отново изведе съдията в преддверието и отвори масивната врата вляво с помощта на доста сложен ключ.

— Защо толкова предпазни мерки? — попита съдията Ди. — Вътрешните врати рядко се заключват. Да не се страхувате от крадци?

Хитра усмивка се плъзна по устните на старчето.

— Клиентите, които посрещаме тук, държат да са защитени… хм… от недискретни посещения — изкиска се той.

И бързо добави:

— Ключалката се счупи наскоро, но я смениха с нова от същия вид, която се отключва и отвътре, и отвън.

Стаята бе също толкова разкошно обзаведена, както и салонът. Огромното легло с балдахин вляво, масата, столовете, тоалетката в отсрещния ъгъл бяха целите в дърворезба, покрити с пурпурен лак. Червени бяха и тежките брокатени завеси на леглото, както и дебелият килим на пода. Когато старият прислужник отвори капаците на единствения прозорец на стената в дъното, съдията отново видя парка през яката желязна решетка.

— Тези стаи се наричат Червеният павилион заради цвета на мебелировката, предполагам? — запита той.

— Така е, ваше превъзходителство. Обзавеждането е на повече от осемдесет години. Точно тогава е бил построен и хотелът. Ще наредя на прислужницата да ви донесе чая. Негово превъзходителство навън ли ще вечеря?