Роберт Хюлик - Мотив с върба

— А Йи нарочно е счупил вазата, за да ни остави улики срещу Ху, да ни насочи към неговата вила от мотива с върба на вазата — добави Цяо Тай. — Счупена ваза или делва могат да бъдат доста опасно оръжие, ако се използват като тояга, но само уличните побойници ги умеят тези неща. Потомствен благородник като Йи едва ли би се сетил за подобно нещо. Нека арестуваме Ху, господарю!

— Не бързайте! Ху направо надмина себе, опитвайки се да се представи за тъп и избухлив западнал аристократ. И все пак не беше достатъчно убедителен, защото се разкъсваше от силно вътрешно напрежение. Имам ясното усещане, че танцьорката Порфир е нещо странично в един много по-голям сблъсък. За това той ни разказа всичко за нея и за това, как го побърквала нейната чувствена красота. Не си даваше сметка, че по този начин едва ли не сам си слага главата на дръвника. Това най-силно ме кара да не бързам с изводите си по отношение на него. Засега друго няма.

Тао Ган подръпваше острата си брадичка.

— Искреното признаване на изобличаващи полуистини си е номер на изпечените престъпници — обади се той. — Друго, което ми се стори подозрително, е, че Ху не прояви никакъв интерес как точно е бил убит Йи.

— Но за окото му все пак се заинтересува — уточни съдията.

— Заради песничката, нали? — попита Цяо Тай.

— Тези стихчета, изглежда, сериозно го тревожат — каза съдията Ди. — Не виждам защо. И друго ми се иска да узная: Защо Порфир е рискувала да си навлече неприятности и от Ху, и от Йи, като е разпалвала съперничество помежду им? Йи е богат, Ху е беден, защо тя се е изложила на опасността да загуби един добър клиент, правейки мили очи на Ху? О, да, забравих да ви кажа, че слугинята на Йи и Ху потвърдиха нашите съмнения относно доктор Лю. Личният му живот е доста съмнителен. Явно мъжът е похотлив и това ме кара да се тревожа за госпожа Мей, около която се навърта. Тя е все още хубава жена и доста беззащитна след смъртта на съпруга и. Постъпих глупаво, като пратих Лю със съобщение за нея. Тао Ган, иди да видиш дали старши писарят се е върнал.

— Да се върнем на положението в стария град, господарю — предложи Ма Жун. — Изглежда, събирачите на трупове започват да се превръщат в заплаха. Както знаете, броят на стражниците е намален докрай, за да има достатъчно хора, които да събират мъртъвците. Но към тях са се примъкнали всякакви скитници и негодяи. Естествено, не може много-много да се придиря при избора, защото работата не е за завиждане. Но си е истина, че за някои черните качулки са не толкова защита от заразата. Всъщност така ходят маскирани и се възползват от това, за да ограбват хората, чиито починали близки прибират.

Съдията Ди стовари юмрук върху писалището.

— Като че ли не ни стигат другите неприятности! Нареди на стражниците от градското съдилище да държат под око тези бандити, Ма Жун! Първият, когото хванат да краде, да бъде бичуван пред всички на площада. И да се знае, че при по-сериозни престъпления ще бъдат обезглавявани на място. Трябва да ги сплашим сурово, иначе положението ще се изплъзне от контрол.

Появи се Тао Ган, следван от старши писаря.

— Съставихме списък на ценните вещи в имението на Мей, ваше превъзходителство — почтително заговори възрастният мъж. — Домоуправителят ни помагаше, за щастие вече е здрав. Също така запечатахме сандъка и касите до пристигането на братовчеда на починалия. Погрижих се тялото да бъде облечено и поставено във временния ковчег, както подобава.

— Доктор Лю беше ли там?

— О, да, ваше превъзходителство. Той много ни помогна при описването на имота. Когато си тръгвахме, обсъждаше разни домашни въпроси с госпожа Мей.

— Благодаря ти — когато писарят напусна залата, съдията каза ядно: — Точно както си мислех! Надявам се, че веднага след погребението госпожа Мей ще замине за планинското имение.

— Трябвало е да го направи още преди три седмици — отбеляза сухо Тао Ган. — Най-обикновената предпазливост го изисква. Ще добавя, господарю, че макар госпожа Мей да има вида и обноските на истинска дама, аз имам известни съмнения за нея. В досието на Мей намерих регистрация за брака, сключен преди тринайсет години. Но за съпругата няма други данни освен името, презимето и възрастта. Проверих и втори път, порових доста, но не открих и думичка за нея или за семейството й. Няма да се учудя, ако се окаже куртизанка, откупена от стария Мей.

Ма Жун и Цяо Тай си размениха развеселени погледи. Те знаеха, че Тао Ган е неизлечимо подозрителен и че ако не успее да задоволи любопитството си, става ужасно мнителен. Съдията Ди се усмихна.