Роберт Хюлик - Мотив с върба

— Йи знаеше ли, че вие също сте запленен от танцьорката?

— Запленен, казвате. Как улучихте точната дума! Мен много не ме бива по обясненията, както виждате, но може и така да се каже. Побъркваше ме тази жена всеки път, когато я виждах. Но когато не беше пред очите ми, не се сещах за нея. Може и да не ми вярвате, но точно така беше. Дали Йи е знаел? Много добре знаеше, по дяволите! — Ху се обърна и посочи тъмната къща на Йи от другата страна на канала. — Напоследък старият пръч беше измислил нещо ново. Нощем тази част на града опустява напълно. Мръсникът не ме предупреждаваше кога ще идва момичето, а навиваше бамбуковите щори, запалваше много свещи в галерията и я караше да танцува точно в средата на еркера, за да е сигурен, че аз я виждам от балкона си. Небесата са ми свидетел, голяма гадина беше! — Ху стовари гневно юмрук на коляното си.

— Присъстваха ли и други гости на забавленията в галерията? — попита съдията.

— Само доктор Лю, макар че той не си пада много точно по този род забавления. Но Йи никога не го канеше, когато Порфир беше там. Това удоволствие той споделяше само със своя най-добър приятел, със стария Ху. О, небеса!

Той се надигна от походното столче, като се надяваше, че посетителите му ще го последват, но съдията извади ветрило от ръкава си, намести се удобно в креслото и започна да си вее.

— Направи ми впечатление, че архитектът, който е строил тази вила, е взел модела от известния мотив с върбата.

Ху седна.

— Мотив с върба ли? — объркано попита той, но се окопити бързо и възвърна припряно-грубоватите си обноски. — Точно обратното, ваше превъзходителство! — разпалено рече той. — Тази вила е послужила за модел на мотива върху порцелана.

Съдията Ди хвърли бърз поглед на Тао Ган.

— Аз чух различни версии за произхода на този мотив. За някакъв стар мандарин с млада дъщеря, която…

Ху го прекъсна рязко с нетърпелив жест.

— Глупости и безсмислици, ваше превъзходителство! Старец с млада дъщеря — измишльотини! Не, истинската история е друга, съвсем друга. В семейството ми никога не се говореше за това. Нали разбирате, ние не вярвахме на тази приказка. Заповядайте по още една чаша чай, ваше превъзходителство!

Съдията Ди го наблюдаваше, докато пълнеше чаши те. Настроението на Ху отново се беше променило. В очите му гореше странен вътрешен пламък, гласът му подрезгавя от напрежение.

— Историята е свързана с дядо ми. В последните години от живота си, когато империята вече била основана и той изгубил предишната си сила и власт, все още притежавал голямо богатство и живеел нашироко в родовото имение в стария град. И изведнъж се влюбил в красива проститутка от един от градските бардаци. Момичето се казвало Сапфир. Било любов от пръв поглед, нали знаете, онази страст, която подлудява възрастните мъже. Откупил я за шест златни слитъка, огромна сума, но пък тя била девствена. Построил тази къща за нея. И тъй като била с тънка, снага, каквато нашите поети наричат „върбов кръст“, дядо ми засадил върбите наоколо и кръстил мястото „Подслон на върбата“. Сигурно сте прочели надписа над вратата. Сам го е правил. Отрупал момичето с разкош. Но нали знаете, жената си е жена. Срещнала случайно младия Мей, влюбила се в него и двамата решили да избягат. По онова време в рова или канала, както му викате сега, имало воден павилион и от него до градината на вилата водел тесен дървен мост. Баща ми махна павилиона, защото коловете бяха съвсем прогнили. И така, през уречената нощ младият Мей завързал бърза лодка под павилиона. Мислели, че възрастният мъж е в града по работа. Тъкмо когато помагал на Сапфир да си събере нещата, в стаята влязъл старият генерал. Тогава бил на повече от шейсет и шест години, но все още бил як като бик и младият Мей побягнал. Момичето хукнало по петите му. Затичали се към павилиона, а побеснелият ми дядо ги погнал с тояга в ръка. В края на моста възрастният мъж ги настигнал и щял да убие и двамата, без да му мигне окото, но от вълнение изведнъж припаднал и рухнал. Младите дори не се обърнали да го погледнат, скочили в лодката и отплавали. Избягали в имението на маркиз Йе, нашия стар неприятел. Младия Мей станал негов финансов съветник, ако не се лъжа. Много го бивало да се оправя с парите, умеел да ги трупа! — Ху отметна един сплъстен посивял кичур от потното си лице. Взираше се в нощната тъмнина с примирен замътен поглед. — Старият генерал живял още шест години, но напълно парализиран. Хранели го с лъжичка като малко дете. По цял ден прекарвал тук на балкона в креслото си и можел да движи единствено очите си. И както разправят, гледал много особено, с любов или с омраза, никой не можел да каже. Дали е държал да бъде там, за да си припомня как едва не умрял, или през цялото време не е губел надежда, че Сапфир все някога ще се върне.