Роберт Хюлик - Мотив с върба

— А какво е станало с вашия род? — попита съдията.

— Ние ли? Ами ние малко по малко разпродадохме земите си. Сега ми е останала само тази къща, а и тя е ипотекирана! При това едва ли ще ме надживее. Нямам ни дете, ни коте. Ловувам по малко наоколо, отбивам се на чашка при стария Йи. Той изгуби всичките си земи, но още е богат. Веселяк е тоя Йи Обича около него да се въртят по няколко женички, а и аз нямам нищо против да е така. Това е. Комай единствено семейството на Мей успя да съхрани богатството си. Тия хора винаги са били дяволски оправни с парите — с горчивина продължи Ху. — Подмазваха се на новите управници, сдружиха се с големите търговци от юга. Така се става богаташ. Но и това, изглежда, не може да те предпази от падане по стълбата и от счупване на врата!

— Смъртта а Мей е голяма загуба — сухо отвърна съдията Ди. — Споменахте за вечерите у Йи. А познавате ли младата танцьорка, която го е посещавала тези дни?

Лицето на Ху помръкна.

— За Порфир ли говорите? Зная, слухът вече е плъзнал. Да, видях момичето веднъж-дваж. Много добра танцьорка, а и хубаво пее!

Но този път като че ли не му се впускаше в дълги обяснения. Съдията попита:

— От кой публичен дом е момичето?

— Тоя потаен мръсник не ми каза! Никога не ми позволи да говоря с нея или със сводника й насаме.

— Имате предвид високия бияч, който винаги я придружава?

— Висок ли казахте? Дори не съм го поглеждал, както трябва, но не бих казал, че е висок. Дъртак някакъв, със стърчащи нагоре рамене. Но много добър барабанист.

Съдията Ди допи чашата си.

— Ставало ли е нещо необичайно тази нощ в имението на Йи? — небрежно попита съдията. — Нищо ли не сте забелязали? Тук от балкона много добре се вижда галерията отсреща.

Ху поклати глава.

— Бях заспал на това легло. Когато проклетите тръби ме събудиха, отсреща беше тъмно като в рог.

— Танцьорката Порфир е била с Йи. Станало е произшествие.

Домакинът им седна и сложи широките си ръце върху коленете.

— Какво произшествие? Какво точно е станало? — запита той. — Да не би да са убили Йи? — Ху се понадигна от стола си. — Йи е убит! — извика той. Съдията кимна и Ху отново седна. — О, небеса! — промърмори той. Внезапно стрелна Ди с поглед и попита напрегнато: — Загубил ли е окото си?

Съдията Ди вдигна вежди, замисли се за миг над въпроса и отвърна спокойно:

— Да, би могло и така да се каже. Лявото око.

— Велики небеса! — лицето на Ху беше пребледняло под загара, широките му плещи се изгърбиха. — Велики небеса! — повтори той. Като забеляза, че съдията и Тао Ган го наблюдават, направи опит да се усмихне: — Кой ли пък обръща внимание на тази глупава песничка — продума той, като се стараеше да изглежда спокоен. — Главата ми си е още на раменете! — и прокара ръка по лицето си, лъснало от пот.

Съдията го изгледа изпитателно и поклати замислено глава. Ху се беше преобразил.

— Нерядко тези улични песнички казват повече, отколкото може да предположи човек, господин Ху. Имате ли някаква представа, кой може да е убил Йи?

— Да е убил Йи? — механично повтори Ху. — Ами той даваше понякога пари на заем. Може да е станал доста отвратителен към някой закъснял длъжник. А притиснете ли някого много жестоко… — сви рамене той.

Съдията бе поразен от липсата на интерес и желание за разговор у Ху. Той пъхна длан в ръкава си и извади обицата. Показа я на Ху.

— Познавате ли тази дрънкулка?

— Разбира се, Порфир носеше такива. Заради името си може би — той се почеса по брадата и добави: — Няма да се учудя, ако момичето е замесено по някакъв начин в тази работа. Изглеждаше невинно пиленце, разправяше се, че била и девствена. Представяше се за стажантка. Какво ти стажуване, тя всичко си знаеше! Тия превземки, детинската невинност и всичко каквото трябва… Отвътре си беше гнила! — той отново избърса лицето си, по което обилно се стичаше пот. — Малкото съкровище изобщо не се притесняваше да танцува голо в галерията. И докато се фръцкаше, какви погледи ми хвърляше зад гърба на Йи! През цялото време x играеха очите. А сводникът x веднъж ми подшушна от нейно име, че Йи се отнасял много зле с нея и не можело ли аз да направя нещо по този въпрос. Ама и аз на негово място сигурно щях да гледам да я държа по-далеч от мръсните лапи на стария пръч, колкото и обиграна да беше! — раменете му потръпнаха и той добави: — Добре, сега, след като Йи вече не е жив и родът му угасва с него, си мисля, че мога да ви разкажа как стояха нещата. Любимото занимание на Йи беше да изтезава жени, ваше превъзходителство. То си му е по наследство. Не е и за разправяне какво са вършили дядо му и баща му. Но времената се промениха и трябваше да внимава. Задоволяваше се с никаквици от долния град, отломки от стария свят. Но Порфир беше по-друга, от класа! А как му се искаше да я докопа! О, небеса, да бяхте видели как я зяпаше Йи, докато тя танцуваше! Този ужасен гаден поглед! Но хитрата малка мръсница го държеше на разстояние.