Роберт Хюлик - Мотив с върба

Съдията Ди бе опрял лакти в грапавия камък на парапета над централния свод на моста Полумесец и наблюдаваше тъмните води на канала, осветени от четирите големи сигнални фенера под свода. Тао Ган стоеше до него и бавно навиваше на показалеца си трите дълги косъма, висящи от бузата му. Двамата чакаха. Съдията беше наредил на двама от войниците да завият тялото на Йи в тръстикова рогозка и да го отнесат с военната носилка в градското съдилище за щателен оглед от регистратора на смъртните случаи. Други двама бяха изпратени за нова носилка, с която да се приберат съдията и помощникът му.

— Колко е различно! — обади се съдията. — В друго време този мост е най-оживеното място в града и гъмжи от народ до късно през нощта. По парапетите са разтворили сергии уличните продавачи, фенерите им осветяват всичко наоколо, нагоре-надолу снове пъстра навалица, под моста се плъзгат какви ли не лодки, джонки, ладии, шарените им фенери блестят весело… Сега всичко е пусто и замряло. Усещаш ли миризмата? Водата е като в блато, съвсем застояла. Виж онези водорасли, едва помръдват!

— Долу сигурно гъмжи от комари — забеляза Тао Ган. — Оттук се чува бръмченето им. Ако…

Съдията вдигна ръка.

— Слушай! Да не би да са избухнали безредици в долния град?

Шумът, който помислиха за бръмчене на комари, се усили до глух ропот в далечината. Върху небосвода над къщите се открои червено сияние.

— Там е главният хамбар — тревожно каза Тао Ган. — Може би тълпата го разграбва.

Двамата мъже се заслушаха напрегнато. Ропотът като че затихна за миг, после отново се усили. Внезапно над замрелия град злокобно се извиси пронизителният глас на военните тръби.

— Нашите стражи пристигат — облекчено въздъхна съдията Ди. Червеното сияние се засили, изригнаха пламъци. — Надявам се, че ще успеят да предотвратят размириците, без да се пролива кръв — промърмори той и огледа внимателно моста от единия до другия край.

Наоколо нямаше жива душа. Прозорците на вилата на Ху бяха все така тъмни, нищо не помръдваше и в малките къщички на брега от другата страна на моста. Гражданите на столицата, обикновено следящи с жадно любопитство всичко, което става на улицата, през трите последни мъчителни седмици се бяха затворили в себе си и гледаха да не се набъркват в нищо. Червеното зарево отслабна, шумът стихна. Отново се възцари безмълвие. „Тежка, заплашителна тишина — помисли си съдията Ди. — Започнат ли хората да нападат складовете…“

— Присъствието на трети човек на сцената на местопрестъплението доста усложнява нещата — заговори Тао Ган.

— Трети човек ли? О, да, имаш предвид онзи, който е преплувал канала… — съдията се съсредоточи върху загадката около убийството, доволен да откъсне мислите си от другите тежки въпроси. — Хм, преплуването на канала не е проблем, разбира се. За да се изкачиш по някоя от онези колони до корниза на балкона, се изискват доста яки мускули. Освен това човекът трябва да е бил познат на Йи, иначе той би вдигнал тревога, когато на прозореца му се появи мокра до кости фигура. Дали Йи е отпратил жената и сводника при появата на третия мъж? Или новодошлият е бил свързан по някакъв начин с другите двама? И от кого се е опитал да се защити Йи с вазата? Ако предположим, че… — съдията внезапно млъкна. Поглаждайки гъстите си вежди, той се вторачи напрегнато в тъмната вила. — Касия каза, че бил голям ловец… Дали е възможно?…

— Кое да е възможно, господарю? — нетърпеливо попита Тао Ган.

— Ами — започна бавно съдията Ди — изведнъж си помислих, че Йи може да не е грабнал вазата, за да се защити. Слугинята го описа като порочен и жалък човек. Ами ако нарочно е счупил вазата, за да при влече вниманието към мотива с върбата? А това ни насочва към неговия приятел във вилата от другата страна на канала, която толкова прилича на рисунката върху порцелана.

Тао Ган замислено подръпна острата си брадичка.

— Не е изключено — съгласи се той. — Но пък онова, което прочетох в досиетата, потвърждава думите на прислужничката, че хората от стария свят образуват сплотена общност, и вътре в нея никой не би вдигнал ръка срещу традиционен предводител като Йи. Но ако Ху е имал много силен мотив…

Съдията стоеше замислен, без да откъсва очи от тъмната вила, и лекичко подръпваше бакенбардите си.

— Тъй и тъй сме тук, Тао Ган — най-сетне каза той, — хайде да изненадаме господин Ху с внезапно посещение. Съгласен съм, че мотивът с върба е една доста загадъчна диря. От Ху можем да научим доста неща за Йи и така ще разберем дали приказките на Касия са верни. Да вървим!