Роберт Хюлик - Мотив с върба

Съдията кимна и промърмори огорчено:

— Ако Йи наистина е бил толкова извратен и пропаднал човек, защо търговецът Мей нищо не ми е споменавал за това?

Тао Ган сви рамене.

— Мей беше човек с напредничави представи, но и той е бил роден и отгледан в стария свят, господарю.

— При това Йи добре се е погрижил да затвори извратеността си между четири стени. Струва ми се, че тази прислужничка е готова по-скоро да умре, отколкото да ни помогне да открием убиеца. Може би синът й ще ни каже повече. Той е млад човек, предполагам, че миналото не го владее до такава степен.

— Какво е това?

Тао Ган се беше навел и вдигна някакъв дребен предмет от пода зад масивния крак на масата. Поста ви го в дланта си и го показа на съдията. Беше евтина обица от червен камък в обикновена сребърна обкова. Съдията докосна дрънкулката с върха на показалеца си.

— Виждат се следи от кръв на кукичката, и то още непотъмнели. Снощи тук е имало жена, Тао Ган.

Младият вратар влезе в стаята със запалена свещ. Докато я поставяше на масата, внимателно избягваше да гледа към мъртвия мъж.

— Ела насам — повика го съдията Ди. — Искам да поговоря с теб.

Широкото плоско лице на момчето стана мъртвешки бледо. По челото му избиха капки пот. Съдията си помисли, че първото му впечатление го бе подвело, момчето беше изплашено до смърт.

— Каква жена е идвала при господаря ти снощи? — рязко попита съдията.

— Тя… не може да е тя, господарю! — запелтечи той. — Беше толкова млада…

— Аз не смитам, че тя е убила господаря ти — по-меко подхвана съдията. — Но пък може би е много важен свидетел. Така че по-добре ни кажи всичко, каквото знаеш за нея. За нейно добро е.

Момчето преглътна няколко пъти и започна:

— Дойде за първи път преди десетина дни, след като господарят беше изпратил прислугата в планината. Той не искаше да ги видим ние с майка ми…

— Да ги видим, казваш? — прекъсна го съдията.

— Да, господарю. Всеки път с нея идваше един мъж. Аз веднъж ги… проследих, защото я чух да пее тук, в галерията. Толкова сладък, толкова красив глас! Много ми се искаше да я зърна, да разбера как изглежда, затова…

— Какво можеш да кажеш за мъжа? — нетърпеливо попита съдията.

Момчето замълча. Обърса лицето си с ръкав и каза колебливо:

— Ами него не можах да го видя много ясно, господарю, защото дворът беше осветен съвсем слабо. Трябва да беше сводник… много як мъж, същински великан. И носеше барабан. Но нея видях добре, господарю. Съвсем млада и толкова нежна, с едно невинно лице! И сигурно е танцувала пред господаря, защото чувах барабана…

— Снощи идваха ли?

— Не мога да ви кажа, господарю. Нали ви обясних, през цялото време бях зает в кухнята, помагах на майка ми да чисти.

— Добре, можеш да си вървиш — щом момчето излезе, съдията Ди се обърна към Тао Ган. — Тези двамата снощи са били тук. Обицата го доказва. И, изглежда, Касия има право, някой сводник е убил Йи. Камшикът подсказва, че Йи е понечил да бие момичето и сводникът се е намесил. Човек е склонен да презира тези хора, Тао Ган, защото професията им не е никак почтена, но и те са човешки същества и нерядко се случва да изпитват истински чувства към своите подопечни. Напълно е възможно мъжът да се е разгневил, да е издърпал камшика от ръцете на Йи и после да го е ударил с желязна тояга, каквато сводниците често носят.

Тао Ган кимна.

— Един як професионален сводник напълно се вписва в картината. Това обяснява също защо Йи не му е предложил стол или чай.

— А и щом са идвали и преди това — добави съдията, — значи са знаели, че могат да се измъкнат незабелязано през вратичката, която се заключва сама след тях. Няма да е лесно да открием тази танцьорка, Тао Ган. Нищо чудно да е от бардаците в стария град — съдията замълча. После поклати глава и добави с нотка на съмнение: — Странно, имах някакво предчувствие, че това убийство ще бъде особено трудно за разгадаване… а то се оказва съвсем обикновен случай — той се надигна и продължи: — Добре, хайде да огледаме за още някакви следи. Ти виж при масата, леглото и подиума, аз ще огледам останалата част от галерията.

Съдията се запъти към еркера. Миризмата на изгоряла свещ още тегнеше в неподвижния задушлив въздух и той повдигна бамбуковите щори на прозореца вляво, привързвайки ги с висящите отгоре ленти. Опря ръце на широкия перваз и се надвеси навън. Откри, че еркерът е издаден над канала като балкон, поддържан от дълги стройни колони, които се губеха в тъмните води. Отляво към канала се спускаше висока тухлена стена с квадратна наблюдателница в края. Нататък се простираше ниският бряг, покрит с дръвчета и храсти, над които се очертаваше високият централен свод на моста Полумесец. Вдясно високата външна стена на имението завършваше с друга наблюдателница. Отвъд нея каналът правеше остър завой и се губеше от погледа.