Роберт Хюлик - Мотив с върба

Съдията неволно погледна към двуетажната къща на отсрещния бряг. Значи това бе домът на „маршал“ Ху, приятеля на Йи. Постройката напомняше изискана извънградска вила, завитият ъгъл на покрива се открояваше на фона на потъмнялото небе. Тесен балкон се издигаше над редицата върби с лениво поклащащи се клони. Нито един прозорец не светеше. Съдията никога не беше разглеждал вилата на Ху, защото от моста Полумесец се виждаха само високите дървета, зад които се криеше постройката. Но имаше ясното усещане, че някои детайли са му познати.

Влажната миризма на застояла вода и гнилоч го накара да се дръпне от прозореца. Тао Ган се беше навел над масата и сглобяваше счупени порцеланови парченца. Слабият мъж вдигна поглед и заяви:

— Мисля, че Йи се е опитал да се защити, господарю. Това са парченца от счупена ваза. Като сглобим това онова, се получава доста правдоподобна история… благодарение на джинджифиловия сироп, който става за лепило — съдията се приближи до масата и Тао Ган продължи: — След като посетителят се е появил, Йи е седнал на масата, хапнал е няколко сладки с джинджифил и е пил от напитката. По пръстите на дясната му ръка е останал сироп, на подгъва на ръкава му се вижда петно. После Йи най-вероятно е хванал камшика, защото открих сироп и по дръжката му. Убиецът е побеснял, изтръгнал е камшика от ръцете му, както предположихте, или пък Йи просто го е изпуснал. Както и да е, той се е огледал за оръжие, с което да се защити, и е грабнал вазата. Както личи от парченцата, които сглобих, вазата е била с тънко издължено гърло и тежко тяло. Но убиецът го е ударил, преди Йи да успее да я използва, защото по никое от парченцата няма следи от кръв. Йи е изпуснал вазата и тя се е разбила на пода. Може да се предположи, че Йи е взел вазата, след като е изпуснал камшика, тъй като две големи отломки от нея лежаха върху езиците на камшика.

— Чудесно заключение! — отзова се съдията Ди. — Но откъде знаеш, че Йи е взел вазата в ръце? Нима не може да е била бутната или да е паднала от масата по време на боя?

— Погледнете това парченце, господарю!

Тао Ган взе една продълговата порцеланова отломка и я приближи до свещта. С тънкия си кокалест пръст посочи засъхнало лепкаво кафяво петно.

— Това парче е част от източеното гърло на вазата. Защо Йи ще я хваща по този начин, освен ако не е трябвало да се защити?

— Превъзходно! — възкликна съдията с доволна усмивка. — Ха, ето какво ми напомни вилата на Ху преди малко! Мотива с върба!

Той посочи към парченцата, които Тао Ган беше, слепил върху масата. Върху тях личеше вила на речен бряг, обградена с една редица върби. На горния кат имаше тесен балкон. Вазата беше ценна антика, мотивите в синьо бяха дело на майсторска четка.

— Всичките парчета са тук — каза Тао Ган. — Може да се възстанови цялата ваза. Надникнах и под леглото, огледах пода. Няма нищо.

— Нека още веднъж да се поразходим из галерията и да огледаме двамата. После трябва да тръгваме, имаме и друга работа. Търсенето на танцьорката и нейния сводник ще оставим на градското съдилище. Ти обиколи пред колоните!

Съдията Ди се вторачи в пода пред еркера. Изведнъж замръзна. До цокъла на третата колона лежеше смачкано парче бял плат. Той приклекна и извика:

— Донеси свещта, Тао Ган!

Двамата мъже внимателно разгледаха находката. Беше квадратен къс бял плат, кърпа или шал. В средата му имаше червено петно.

— Убиецът е избърсал в него оръжието си, господарю! — възбудено проговори Тао Ган. — Или пък ръцете си — той извади от ръкава си навосъчена хартия, пое внимателно с нея плата и го отнесе на масата. — Няма никакъв надпис, няма нищо! — разочаровано заяви той, след като го разгледа.

Съдията опипа краищата с пръсти.

— Странно — бавно каза той. — Петното от кръв в средата е почти засъхнало, а краищата на парчето са още влажни. Вода! Я погледни! Това е малко листче от водно растение, ето тук при шева. Увий парчето, Тао Ган. Може да се окаже важно доказателство — внезапно съдията вдигна ръцете си и ги разгледа внимателно. — Много, много странно! — възкликна той. — Когато вдигнах бамбуковите щори, забелязах, че первазите на еркерните прозорци са покрити с прах. После се надвесих навън от левия прозорец и се подпрях на перваза, а по ръцете ми няма прах…

Той пристъпи бързо до левия прозорец, каза на Тао Ган да донесе свещта по-наблизо и внимателно се вгледа в червената лакирана повърхност на широкия перваз.

— Идеално чисто — съобщи той. — А первазите на другите прозорци чернеят от прах — той отиде до първия прозорец и се надвеси силно навън, което накара Тао Ган да го хване загрижено за ръкава. — Погледни! — извика съдията. — От външната страна на еркера има тесен цокъл, точно над поддържащите колони. Виждаш ли онова зелено стъбло, залепнало при ъгъла? Това е някакво водно растение, Тао Ган — и като се отдръпна от прозореца, вече с по-спокоен тон заяви: — Значи някой е преплувал канала и е влязъл тук, като се е изкатерил по колоната — съдията отиде до масата, размахвайки ядно ръкави. Дръпна втория стол и се отпусна тежко на него. — Моето предчувствие все пак излезе вярно, Тао Ган — мрачно заяви той, скръстил ръце в дългите си ръкави. — Това убийство съвсем не е толкова прост и ясен случай.