Роберт Хюлик - Мотив с върба

— А какво става с клоаките в стария град? — попита след малко той със сериозен тон.

— Всичките са препълнени с отпадъци и нечистотии, господарю — отвърна Ма Жун. — Гъмжат от плъхове. Грамадни гнусни гадини с дълги голи опашки. И най-едрата котка не смее да им излезе насреща. Накарах нашите хора да затворят с железни решетки отворите. Бедняците от колибите ми разказаха, че се случвало плъховете да отхапят пръст от ръката или крака на спящ човек. Дори били нагризали и убили едно пеленаче.

— Трябва да отворим шлюзовете, които свързват клоаките с канала, и то веднага — каза бързо съдията. — Тогава ще се прочистят и плъховете ще се махнат, защото ще изчезнат нечистотиите, които ги привличат. Тао Ган, предай незабавно тази заповед за стражите от Източната и Западната врата! — Щом Тао Ган излезе, съдията се обърна към Ма Жун и Цяо Тай: — Каква е следващата ви задача за през нощта? — попита той.

— Мислехме да подремнем малко, господарю — отвърна Ма Жун, — а после отново да обиколим постовете. Брат Цяо ще поеме горния град, аз — долния. Нали ви казах, хората не достигат и е добре момчетата да бъдат окуражавани с по някоя дума. Тази липса на хора започва да се превръща в сериозно затруднение, господарю, както пролича и при безредиците пред хамбара. Не може ли да наредите на командира на дворцовата гвардия да ни отпусне стотина пехотинци?

— Разбира се. Кажи на старши писаря да състави заповед, веднага ще я подпиша. Императорският дворец е заграден с широки ровове и високи стени и лесно се отбранява. А и тълпата търси храна, не просто плячка — той се замисли за миг и добави: — Ма Жун, когато наближиш моста Полумесец, хвърли един поглед към къщата на Ху. Току-виж ни излязъл късметът да го сварим с компания. Когато бяхме при него с Тао Ган, имах чувството, че чака някого. Не изключвам възможността да има връзка с тази танцьорка Порфир и тя да го посещава. Сега, докато Ху е сам, имат възможност да се срещнат незабелязано. Завариш ли момичето там, арестувай и двамата. Наредих да се потърсят из публичните домове сведения за тази танцьорка. Но хората са толкова заети, че се съмнявам дали ще се намери някой да свърши тази работа. Сега е най-добре вие двамата да идете да си починете. Измийте се и поспете — съдията огледа разтревожено Ма Жун и попита: — Да не са те ударили с камък при складовете?

Ма Жун попипа цицината на челото си и се усмихна почти самодоволно.

— Не, господарю. Стана малко сбиване в кръчмата „Петте благословии“, докато чаках Цяо Тай. Исках да помогна на едно момиче, нападнато от цяла банда нехранимайковци. Спънах се и си ударих главата в ръба на масата. А момичето, както се оказа, нямаше нужда от моята помощ. Беше майсторка на тежките ръкави, нали сте чували за тях?

— Много интересно! — каза съдията Ди. — Чувал съм за това умение. Наистина ли е толкова опасно, колко то разправят?

— И още как! Докато се усетя, едно момиче накара четирима главорези да си плюят на петите. Счупи ръката на единия от негодниците, при това само с един ръкав.

— Мислех, че винаги се използват два — отбеляза съдията. — Като при боя с два къси меча, който също е номер на долните жени.

— Тя не е долна жена! — разгорещено възрази Ма Жун. — Дъщеря е на един пътуващ кукловод. Нещо като акробатка, но иначе много добро, възпитано и образовано момиче.

— Нейната сестра близначка Корал — намеси се Цяо Тай — пък се оказа същата онази девойка, която доктор Лю задиряше тази вечер.

— Нея не съм я виждал — безразлично отговори Ма Жун. — Но сестра й Синьобяло е изтънчена и силна жена. Сдържано, почтено момиче, което няма нищо общо с ония вулгарни кресльовци, каквито често се срещат сред пътуващите актьори.

Съдията погледна въпросително Цяо Тай. През всичките години, откак Ма Жун беше на служба при него, винаги за съжаление бе показвал предпочитание към вулгарните и кресливи жени. Цяо Тай повдигна вежди в скептично изражение. Съдията Ди се изправи.

— Сега ще прегледам документите, които са постъпили в канцеларията. Ще се видим утре на закуска. Всъщност днес, полунощ отдавна мина!

Ма Жун подремна един час и тръгна за стария град. Беше към два часа след полунощ. Той остави тежката си броня и ризницата и излезе с удобна памучна кафява куртка, а на главата вместо неудобния шлем нахлупи плоска черна шапка. Предстоеше му много ходене, а всичките командири на военните постове лично го познаваха. След като напусна четвъртия пост, се оказа близо до моста Полумесец и реши да хвърли един поглед към вилата на Ху, както му бе наредил съдията. Изкачи се до средата на моста и се опря на перилата, взирайки се в тъмнината. Вилата тънеше в мрак и само през облепената с хартия врата на горния кат, опасан с тесен балкон, прозираше слаба светлина.