Роберт Хюлик - Лакираният параван

До слуха на съдията Ди достигна приглушеният звук от кречеталото на нощната стража, която минаваше в този миг пред съдилището. След няколко часа щеше да се зазори, почти не оставаше време за сън.

Погледът му попадна на малка елегантна библиотека от полиран бамбук в един ъгъл на стаята. Той стана и взе от полицата томче с разкошна подвързия от брокат. Отвори го и установи, че това е частно издание на стиховете на магистрата Дън върху скъпа хартия, лъскава като бял нефрит. Затвори с ядна ругатня книгата, остави я и взе друга. Този път попадна на будистки поучения. Отпусна се във фотьойла и прочете бавно на глас:

Затвори книгата. Като примерен следовник на Конфуций не уважаваше особено будисткото учение, но това, което прочете, отекна в дълбоко съзвучие с настроението му в момента. Заспа с томчето върху коленете.

На зазоряване пристигна Цяо Тай, за да докладва. Докато съдията Ди довършваше своя тоалет, съсредоточено разресвайки брадата си, той започна с думите:

— Ефрейтора и Студента са прибрани на топло. Отначало се уплаших, че може да стане дебела работа, защото плешивият и другите веднага извадиха ножовете, за да бранят шефа си, но той им извика: „Колко пъти съм ви казвал, че не искам побоища? Моята вече е свършена. Да ме замести Голия Череп.“ И тръгна с нас без разправии.

Съдията Ди поклати глава със задоволство.

— Имам още работа за теб — каза той. — Вземи един кон от пазачите на Ямън и отиди във вилата, където живее голямата сестра на госпожа Дън, някъде близо до Северната врата. Опитай се да научиш къде са другите две сестри. На връщане купи два топа хубава коприна, такава, дето носят наконтените дами. Ето ти пари — той връчи на Цяо Тай два сребърника и добави: — Ако успееш да се върнеш преди края на съдебното заседание, влез при мен в залата и си отваряй ушите.

Цяо Тай се втурна презглава навън, за да изпълни час по-скоро нареждането и да успее да пристигне преди края на заседанието. Съдията изсърба набързо чаша горещ чай и отиде в канцеларията на господин Бан. Старият съветник му каза, че магистратът Дън го моли сам да състави програмата за деня.

— Написахте ли доклада за това, как бе открит трупът на господин Гъ? — попита съдията.

Бан Удъ му подаде няколко изписани листа. Съдията ги прочете внимателно. Поправи няколко изречения, за да подчертае ролята на съветника и да омаловажи своята, после подписа документа и положи необходимите печати. Върна листата на господин Бан и каза:

— След като ме назначи за помощник, съдията Дън да разпита Куншан. Аз ще се намеся само ако обвиняемият се опита да преиначи фактите. После аз ще разпитам госпожа Гъ. Най-накрая двамата заедно ще се заемем с банкера Лън Циен. Ето два чека, всеки за триста и петдесет жълтици. Това са приблизително две трети от парите, които Лън Циен е откраднал от Гъ. Впишете най-отгоре имената на наследниците на Гъ, тези пари им принадлежат — после съдията измъкна от ръкава си по-тежкия пакет, намерен от Цяо Тай в дрехите на Куншан. Разопакова го и продължи: — Тези четири слитъка са на стойност двеста жълтици. Това е резервът, държан от господин Гъ в касата му. Куншан го е откраднал оттам. И това злато е собственост на наследниците на господин Гъ. Остават още триста жълтици, които Лън е депозирал в сарафчийница „Небесен дъжд“. Трябва и те да се възстановят.

Господин Бан написа разписки за чековете и златото. Подаде ги на съдията Ди и се усмихна:

— Негово превъзходителство открива виновника и възстановява откраднатото! Как успяхте да направите всичко толкова светкавично?

— Помогнаха ми обстоятелствата — лаконично отвърна съдията. — Ще бъдете ли така любезен да ми намерите подходяща роба и шапка за заседанието?

Съветникът повика един чиновник, който бързо донесе златоткана роба и черна кадифена шапка със сърмени ширити. Съдията Ди облече дрехата върху своята, напъха старата си шапка в ръкава и нагласи върху главата си официалната. Така пременен, се завърна в стаята за гости и поръча обилна закуска на стария домоуправител.

След като остави пръчиците, излезе и закрачи в каменната градина с ръце зад гърба. Чувстваше се неспокоен и в същото време уморен. Най-сетне големият бронзов гонг при вратата на съдилището удари три пъти, известявайки началото на сутрешното заседание.