Роберт Хюлик - Лакираният параван

— Долна мръсница!

— Той е луд! — възкликна госпожа Гъ. — Моля негово превъзходителство да накара този мизерен просяк да млъкне!

— Аз ли съм просяк!? — провикна се Студента. — Ти си просякиня, ти просеше от мен любов! Какъв глупак съм, че не се досетих за плана ти! Всичкото е било, за да убия твоя мъж, та да можеш ти да пипнеш паричките му и да се отървеш от мен! Ти прибра двестате жълтици!

Госпожа Гъ запротестира, но неговият глас заглуши нейния:

— Разбира се, че ти си ги прибрала! А аз, дето мога да имам всяко момиче, което си пожелая, си губех времето с теб, дъртофелнице! От немай-къде го правех, но какъв глупак съм бил…

— Не говори така, Лян! — извика госпожа Гъ и се хвана за ръба на масата, за да не падне. После проплака: — Не биваше да казваш това, Лян! Толкова те обичах… — гласът й се задави за миг и когато отново прозвуча, думите й едва се чуваха: — Вярно, от самото начало си знаех, че може би не ме обичаш, но не исках да го повярвам. Мислех си, че някъде дълбоко в теб… — тя изведнъж се изсмя и се провикна: — Само допреди миг още се надявах, че ще се пожертваш за мен!

Смехът й премина в ридания. Тя избърса лицето си, после внезапно вдигна глава и заяви решително:

— Този младеж беше мой любовник, ваше превъзходителство. Той е убиецът на съпруга ми, аз съм негова съучастничка — тя се извърна отново към Ся Лян, който я гледаше с разширени зеници, и додаде кротко: — Сега вече ще си отидем заедно, Лян… най-сетне!

— Ся Лян, направи самопризнание! — прогърмя гласът на съдията Ди.

Студента поклати горчиво глава и измърмори:

— Безумна жена, погуби и двама ни!

Началникът на стражата го смъкна грубо на колене и младежът продължи с пресипнал глас:

— Така е, аз убих търговеца Гъ, но тя ме накара. Аз исках само да обера къщата. Разбойниците в кръчмата все ми се подиграваха, че не ме бивало да изпипам и най-дребната далавера. Видях, че до оградата на къщата е израсло едно дърво и че мога лесно да се прехвърля. Много ми се искаше да натрия носовете на ония негодници… да видя как ще им лъснат очите, когато зърнат златото! Преди две луни чух слугите на Гъ да разправят, че господарят им щял да заминава за няколко дни. Нищо работа беше да се прехвърля през оградата. Пъхнах се след това в една стая. Беше тъмно и вървях пипнешком. Изведнъж налетях на някаква жена. Всемогъщи небеса, колко се уплаших! А ми бяха казали, че в тази част на къщата не живеел никой, когато господарят отсъства. Такъв лош късмет още при първия удар! Побързах да й запуша устата с ръка! В този миг ни огря луната и ние се спогледахме. Попитах я шепнешком: „Къде са парите?“ Почувствах, че устните й се размърдват, и си дръпнах дланта. А тя започна да се смее. И тогава… как да ви кажа, останах до сутринта. Тя ме изпрати на разсъмване и ми даде малко пари.

Той прокара ръка по лицето си. Съдията каза:

— Съдът приема вашето мълчание, госпожо Гъ, за съгласие с точността на показанията. Имате ли забележки, или възражения?

Без да изпуска от очи Студента, госпожа Гъ поклати разсеяно глава.

— Продължавайте — нареди съдията на Ся Лян.

— Оттогава започнах да ходя често при нея. Тя ми каза, че мъжът й бил много богат, но и много стиснат. Не й давал достатъчно пари и винаги носел със себе си ключовете от касата, така че не можела да ми даде повече. Казах й, че дребни грошове не ме интересуват. Тогава ми пошушна, че мъжът й винаги държал двеста жълтици в касата си. Отървем ли се от него, ще можем да грабнем парите и да изчезнем двамата. Двеста жълтици са добра пара, но пък и едно убийство не е шега! Помислих и накрая й казах, че за да свършим работата, трябва да се подготвим много внимателно, без да бързаме. Но тя нямаше търпение, все ме пришпорваше и разправяше, че не можела повече да живее така. Измислих тогава страхотен план. Дадох едно пликче с арсеник на моята любовница и й заръчах всяка сутрин да сипва по една щипка от него в чая на своя съпруг. Той ще започне да страда от болки в стомаха… а тя ще го лекува с един прах, от който също й дадох кутийка. Старият глупак й беше толкова благодарен заради всеотдайните грижи! Но пък и кой му е крив, че се е оженил за кучка!

Госпожа Гъ нададе вик, но бързо се овладя. Ся Лян продължи:

— Преди няколко дни тя ми каза, че някакъв гадател предсказал на мъжа й заплаха за живота му на петнайсети. Глупости, разбира се, но ни вършеха работа. Какъв чудесен мотив за самоубийство! Тя му погукала и го убедила да събере приятелите си на вечеря точно този ден. Преди да го прати в беседката, хубавичко го напоила с арсеник. Аз се прехвърлих през оградата (тя беше отпратила слугите в другия край на къщата уж да помагат при приготвянето на вечерята). Отместих кревата и изкопах дупката, после го върнах на мястото му и той закри пръстта и извадените плочи. Оставаше ни само да изчакаме. Мен ме тресеше, на нея нищо й нямаше. Окото й не мигва. Накрая в коридора се чуха стъпки и аз се залепих за стената, когато старият влезе. А тя като зачурулика: „Съкровище мое, отново ви боли стомахът, нали? Ей сега ще ви приготвя един благ прашец и ще ви мине.“ И той, горкият идиот, направо се разтопи: „Благодаря ти, обич моя. Ако не си ти да се грижиш за мен, направо съм изгубен. Моите приятели само ми се подиграват в беседката!“ Тя ми смигна през рамото на своя дъртак рогоносец, аз скочих и му забих ножа. Имахме късмет, че не потече много кръв. Смъкнахме му дрехата. Тя напипа един пакет, скрит в ръкава, и ми го тикна: „Вземи това… сигурно са пари!“ После навряхме трупа в един сандък за дрехи и залепихме капака с намаслена хартия. Пуснахме го в дупката и аз го зарових. Наместих плочите и върнах отгоре кревата. Тъкмо когато навличах робата на стария, тя ми се хвърли на врата и ме задърпа: „Обич моя… искам да се любим!“ Курвата му с курва, като че ли си нямах друга работа! Нахлупих си шапката на главата, но тя ми каза: „Навън е много светло от луната, ще те познаят!“ Извади една ножица и ми я заби в челото. Размазах кръвта си по лицето и изхвърчах навън. Отпърво се затичах към беседката, колкото да съм сигурен, че са ме видели, после свърнах към реката и скочих. Бащината ми къща е на самия бряг и аз от дете познавам течението като ръката си. Но никога не съм предполагал, че водата може да бъде толкова студена! Много ми пречеше втората роба. Измъкнах се в първия гъсталак надолу по течението. Скатах робата, хвърлих шапката в реката и си изцедих дрехите.