Роберт Хюлик - Лакираният параван

— Още по-лошо е, отколкото си мислех — изръмжа Ефрейтора. — Клетата ми глава, няма да стои дълго на раменете. Тя и толкова работа ми върши!

— Мълчи и слушай! — нетърпеливо му заповяда съдията Ди. — Императорската армия е твоето истинско място и ти отново ще постъпиш в нея. Голия Череп ще остане да командва просяците съгласно твоите указания. Ето ти едно писмо до войсковата канцелария, в което ги уведомявам, че много си помогнал на магистрата на Уейбин. От негово име моля отново да те включат в армията с чин сержант. На теб ти остава само да отнесеш това любовно писъмце на дежурния офицер!

— По-добре на капитан Мао — обади се Цяо Тай.

— На капитан Мао да бъде — съгласи се съдията. — И като се премениш с шлема и бронята, иди да се представиш на госпожица Розов Карамфил. Задръж я за себе си, сержант Лю. Тя е ценно нещо, недей да я делиш с другите. Освен това има нужда от теб! — той вдигна пакета, който Цяо Тай бе донесъл, и го връчи на Ефрейтора. — Предай й този дребен подарък от мен, искам да има една хубава рокля, за да краси своя сержант! И й кажи освен това, че съжалявам, задето не мога да ти викам баджанак!

Ефрейтора пъхна писмото в пояса си. Стисна пакета под мишница и изгледа ококорен съдията. Изведнъж лицето му светна и той изкрещя сияещ:

— Сержант! Всемогъщи небеса… сержант!

Врътна се на пети и излетя като тапа навън.

— Значи затова негово превъзходителство нареди да бъде арестуван? — усмихнат подметна Цяо Тай.

— Ти да не би да си мислиш, че щеше да се яви сам в съдилището? Дойде времето да поемем към Бънлай. Прати един стражник да донесе багажа ни от хотел „Летящият жерав“ и кажи на момчетата от конюшнята на Ямън да ни приготвят два свестни жребеца.

Съдията се изправи. Смъкна от раменете си официалната златоткана роба и сърмената шапка, нахлупи на главата си своята, вече доста изтъркана, и се упъти към покоите на Дън.

Старият домоуправител пресрещна съдията и го въведе в библиотеката.

Магистратът Дън беше по домашно облекло. Той покани посетителя да седне до него на дългата скамейка и отпрати стария служител. Сцената напомни на съдията Ди първата им среща. Докато наливаше чай на своя гост, Дън го видя, че оглежда празното място, заемано преди това от лакирания параван. Мъчителна усмивка се появи на лицето му и той каза:

— Наредих да приберат паравана в килера. Твърде много ми напомняше…

Съдията Ди рязко остави чашата си и каза студено:

— Спестете ми, моля ви, историята за лакирания параван. Вече я изслушах един път, достатъчно ми е.

Дън изгледа учудено госта, който бе замълчал с каменно лице.

— Какво означават тези думи? — попита той.

— Точно това, което означават. Историята е красива, прочувствена, вие я разказвате добре и онзи ден, като я чух, се развълнувах. Само дето е измислица от край до край. Един пример е достатъчен: вашата съпруга е имала само една сестра, а не три.

Лицето на Дън бе станало мъртвешки бледо. Той отвори уста, но от нея не излезе звук. Съдията Ди стана. Направи няколко крачки към прозореца, хванал ръцете си зад гърба, и се загледа в бамбуковите дръвчета отвън, поклащани от лекия ветрец. Без да се обръща, продължи:

— Вашата приказка за лакирания параван е точно толкова невярна, колкото и любовта ви към Сребърен Лотос. Вие обичате само един човек, Дън: вас самия. Едно-едничко нещо ви лежи на сърцето: славата ви на поет. Суетен сте и егоист до невъобразима степен, но никога не сте имали пристъпи на лудост. Подозирам обаче, че природата ви е ощетила по друг начин. Лишен от потомство, неизпитващ нужда от други съпруги или наложници, вие сте използвали вашата… да я наречем несъвършенство, за да изградите легендата за непобедимата съпружеска вярност. Безпощаден съм към неверните съпруги, но вашата, Дън, вероятно е имала сериозни извинения!

Той млъкна за миг. Зад гърба му не се чуваше нищо освен тежкото дишане на магистрата и той продължи:

— Един прекрасен ден вие заподозирате съпругата си, че е влязла в незаконна връзка с младия художник Лън Дъ. Несъмнено тя се е запознала с него в извънградския дом на сестра си. Той е знаел, че дните му са преброени, тя е била омъжена за един студен жесток човек. По всяка вероятност злочестината им ги е сближила. За да се уверите в поругаването на честта си, вие сте ги проследили тайно до дома за срещи. Лицето ви е било прикрито с шалче, но съдържателката си спомни, че преследвачът е куцал. Както разбрах от господин Бан, вие сте били със счупен глезен приблизително по същото време. Временното ви куцане е било отлично прикритие, защото веднага бие на очи, а после бързо ще изчезне, когато кракът заздравее. Бях забравил за тази подробност, но вчера, когато помощникът ми подметна нещо във връзка със счупения глезен на Куншан, си припомних думите на вашия съветник и истината изплува пред очите ми!