Роберт Хюлик - Лакираният параван

— Той опря острието на ножа в гърдите ми и каза със съскащ глас, който глъхнеше страшно иззад булото: „Ха си гъкнала, ха съм ти прерязал гърлото! Сега ще дойде мъжът ти. Ще му говориш естествено и ще изпълняваш каквото ти нареди.“ В този миг чух, че някой идва по коридора от терасата. Влезе мъжът ми и отвори уста да каже нещо, но онзи веднага заби ножа в гърба му.

Госпожа Гъ скри лицето си в длани и захлипа неудържимо. Съдията накара началника на стражата да й донесе чаша силен чай. Тя жадно я изпи и продължи:

— Изглежда, съм изгубила съзнание. Когато дойдох на себе си, съпруга ми го нямаше. Видях само робата и шапката му на един стол. Онзи мъж метна робата на гърба си и си нахлупи шапката. О, колко ужасно бе да видя това лице, скрито зад синьото було, над робата, която моят съпруг толкова често обличаше! И булото беше изцапано с кръв. Мъжът процеди: „Мъжът ти умря. Самоуби се, разбираш ли? Ако кажеш нещо друго, ще се върна да ти прережа гърлото!“ После ме изблъска грубо към вратата. Как съм стигнала до моята стаичка, не помня, но когато паднах на леглото, в градината се разнесоха викове. Прислужниците крещяха, че мъжът ми се е хвърлил в реката и се е удавил. Исках да кажа истината, ваше превъзходителство, кълна се! Но колкото пъти тръгвах към съдилището, толкова пъти пред очите ми се изпречваше онази страшна окървавена маска… И не посмях! Зная, че съм виновна, ваше превъзходителство, задето премълчах истината, но много ме беше страх…

От очите й отново рукнаха сълзи.

— Станете, госпожо Гъ — нареди съдията Ди. Тъмничарката помогна на вдовицата да се изправи.

Тя се опря върху масата на писаря от лявата страна на съда с вторачени невиждащи очи. Съдията Ди се наведе към своя колега и му пошушна в ухото:

— Заповядайте, ако обичате, да доведат Ся Лян.

Двама стражници доведоха Студента пред подиума на съда. Беше облечен в отворена куртка и много широк панталон. Лицето му бе пак така начумерено и заплашително, както първия път, когато съдията го видя в странноприемница „Феникс“. Щом зърна съдията, замръзна за миг, после погледът му се спря на госпожа Гъ, която го мереше с ледени очи. Младежът се отпусна бавно на колене.

— Име и професия? — зададе първия въпрос съдията. С уверен глас младият нехранимайко заяви:

— Коленичилият смирено пред вас студент се нарича Ся. Личното ми име е Лян. Притежавам диплома от градското училище.

— Как имате безочието да изтъквате образователния си ценз, когато сте хвърлили такова петно върху образованата класа с гнусното престъпление, за което сте обвинен? Тази жена разказа всичко на съда!

— Не зная за какво убийство говори негово превъзходителство — без да трепне, отговори Студента. — И никога не съм виждал тази жена.

Съдията бе донякъде изненадан. Разчиташе, че присъствието му зад съдийската маса и ненадейната среща с госпожа Гъ ще извадят от равновесие Студента. Явно бе подценил своя противник. Със сух глас той заповяда:

— Стани, Ся Лян, и погледни тази жена! — после попита госпожа Гъ: — Разпознавате ли в този мъж убиеца на вашия съпруг?

Вдовицата се обърна към Студента. За миг погледите им се кръстосаха.

— Как да го разпозная? — хладнокръвно отговори тя. — Нали обясних на негово превъзходителство, че убиецът беше с маска?

— От уважение към покойния ви съпруг съдът ви даде възможност да потвърдите показанията си — изрева съдията Ди. — Въпреки че доказването на невинността е работа на обвиняемия, съдът призова един заподозрян, за да ви даде възможност да го идентифицирате. Тъй като фалшивостта на вашите показания е очевидна, съдът ще предяви своето обвинение. Госпожо Гъ, обвинявам ви в убийството на собствения ви съпруг, извършено с помощта на все още неизвестен съучастник. Началнико на стражата, освободете Ся Лян.

— Почакайте малко, оставете ме да си помисля! — извика пищната вдовица. Вгледа се отново в Студента, хапейки устни. След известно колебание обяви: — Да, ръстът е същият… Лицето…

— Не е достатъчно, госпожо — прекъсна я съдията. — Трябва да представите конкретно доказателство.

— С тази кървава маска… — започна тя с треперещ глас, после се обърна към съдията и заяви решително: — Ако това е убиецът, той има рана на челото под косата си.

Съдията даде знак на началника на стражата и той побърза да сложи ръка върху рамото на младежа и да изтегли главата му назад. Кичурът му се отметна и всички видяха една засъхнала рана.

— Той е! — каза тя и закри лице с длани. Студента се задърпа. Лицето му стана мораво и той изкрещя: