Роберт Хюлик - Лакираният параван

— Не! — изкрещя Куншан. — Не искам, помогнете ми!

— Съгласен съм. Затова ме слушай внимателно и после ще направиш точно каквото ти кажа сега. Ще обясниш, че си научил за честите посещения на госпожа Дън при сестра й, която живее в една вила недалеч от Северната врата. Ще кажеш, че си влязъл в Ямън през малката градина, уверил си се, че слугинята я няма, и си почукал на вратата. Казал си на госпожа Дън, че сестра й я вика спешно да й занесе десет жълтици, за да уреди тайно едно неотложно семейно задължение, но я моли да не казва на никого, дори и на мъжа си. Тя ти е повярвала, взела е парите и е излязла с теб през задната врата. Било е следобеда, по време на почивката, и никой не ви е видял, докато сте минавали по улицата и после покрай развалините до блатото. Там ти си й поискал жълтиците и накитите. Тя е отворила уста да вика за помощ, тогава ти си измъкнал камата и си я заплашил да мълчи. Опитала се е да ти измъкне ножа от ръката, сборичкали сте се и по едно време, без да разбереш как е станало, тя е паднала на земята бездиханна. Ти си отскубнал обеците от ушите й, взел си й гривната и жълтиците. Жълтиците си похарчил, но не си посмял да се освободиш от бижутата. Ето ги, те ще потвърдят думите ти.

Съдията Ди извади от ръкава си обеците и гривната на госпожа Дън, показа ги на затворника и продължи:

— Запомни ли какво трябва да говориш, Куншан? Ако направиш така, гарантирам ти, че няма да има бой и изтезания. Ще умреш, но смъртта ти ще е бърза и ще сложи край на страданията ти. Сега ще те занесат на легло. За крака ти ще се погрижи лекар, после ще можеш да поспиш. Ще се явиш на сутрешното заседание, ще разкажеш тази история и повече никой няма да те безпокои. Денем и нощем ще си почиваш, Куншан. Чуваш ли ме, ще си почиваш!

Нещастникът не отговори. Брадичката му бавно се спускаше към гърдите; бе стигнал до предела на силите си.

Съдията Ди се изправи.

— Извикай пазачите — прошепна той на Цяо Тай. — Ще им кажеш да го затворят в една килия. Нека за крака му да се погрижи лекар и да му даде успокоително — после махна на Дън да го последва в коридора.

Лицето на магистрата бе мъртвешки бледо. Той понечи да изрази благодарността си, но съдията го прекъсна с думите:

— Надявам се, ще ми позволите да прекарам остатъка от нощта в Ямън?

— Но, разбира се, Ди! Всичко тук е на ваше разположение!

Когато излязоха на двора, той добави:

— Ужасно беше, Ди!

— Да — лаконично се съгласи съдията.

— Бихте ли били така добър да повикате вашия съветник и да му кажете да постави под разпорежданията на моя помощник дванайсет стражници? Трябва да арестуват главатаря на тукашните бандити, Ефрейтора, както го наричат, и един млад престъпен елемент с прякор Студента.

— На вашите разпореждания, Ди.

Дън плесна с ръце и когато се появи господин Бан с уплашено лице, му заповяда да се приготви за съдията стаята за почетни гости и да се направи необходимото за двата ареста. После добави с крива усмивка:

— Ако останете още няколко дни при нас, Ди, тъмницата ще се окаже тясна.

— Затворниците ще се явят пред съда утре сутринта — все така безстрастно каза съдията.

— Искам да ви помоля да ме представите в началото на заседанието като ваш помощник, за да мога да разпитам някои от тях. Лека нощ.

Той даде последни указания на Цяо Тай и на съветника Бан, след което един прислужник го отведе в помещението за гости зад тържествената зала. Стаята беше просторна, луксозно обзаведена. Той седна в един фотьойл и проследи с разсеян поглед двамина прислужници, които палеха свещите в големите сребърни свещници върху високата масичка до стената и разтваряха завесите на леглото от резбовано акажу. Появи се старият домоуправител, понесъл поднос с чай, сладкиши и разни плодове. Зад него ситнеше младичка слугиня, която едва държеше очите си отворени. В ръце носеше чиста нощна роба, която окачи на червената лакирана закачалка. Старият човек напълни една чаша с горещ чай. След това запали благовонна пръчица пред големия пейзаж, украсяващ една от страничните прегради, и се оттегли с дълбок поклон и пожелания за лека нощ.

Съдията изпи на малки глътки чая си отпуснат във фотьойла, после уморено протегна нагоре лявата си ръка и измъкна от ръкава бамбуковата цев на Куншан. Остави я с дълбока въздишка на масичката. Трябваше сам да се сети, че е било използвано нещо такова. Прислужницата, която не се буди, когато Дън събаря вазата върху мраморните плочи. Отпуснатото умиротворено изражение върху лицето на убитата. Толкова явни белези, че някой е употребил приспивателно. Съвпаденията не играеха никаква роля в тази история. Дън например не е припаднал от пристъп на лудост, а просто е заспал от прашеца, който Куншан е издухал, преди да избяга. И госпожа Дън вече е била мъртва, когато съпругът й я е зърнал през открехнатата врата.