Роберт Хюлик - Лакираният параван

— Добре. Не обичам да се лее кръв, но щом се налага, поне работата да е свършена, както трябва.

С изхвръкнали очи Куншан се гърчеше като червей под тежестта на разбойниците и изломоти нещо несвързано, когато Голия Череп извади пантофа от устата му, за да го замени веднага със здрава превръзка. Ефрейтора сам се погрижи да стегне ръцете и краката му с дебела връв. Госпожица Розов Карамфил подаде на Цяо Тай едно старо одеяло и двамата увиха в него пленника като пашкул. После разбойниците пъхнаха в дългия пакет два пръта, така че да стърчат от двата края, и омотаха стегнато всичко.

В момента, когато съдията и Цяо Тай повдигаха на раменете си импровизираната носилка, се появи Студента. Той се облещи срещу полуоблечените мъже и напълно голата жена и попита:

— Какво става тук?

— Не е твоя работа, хапльо! — сопна му се Ефрейтора, докато съдията и помощникът му излизаха със своя товар.

Улицата беше пуста. Дори и да бяха дочули нещо, съседите благоразумно си мълчаха. Не след дълго двамата налетяха на нощната стража. Съдията Ди нареди на командира:

— Помогнете ми да отнесем този човек в съдилището. Това е опасен престъпник.

Двама от стражниците веднага поеха на раменете си обременителния товар. На входа на съдилището съдията подаде на един дремещ пазач визитната си картичка и го изпрати да събуди господин Бан. Стражниците оставиха увития престъпник на пода и излязоха да продължат обиколката си. Пазачът се появи не след дълго с фенер в ръка, следван от съветника по домашен халат. Господин Бан веднага, започна да задава въпроси, но съдията го прекъсна:

— Докарал съм ви Куншан. Наредете на пазачите да го отнесат в канцеларията ви и извикайте съдията Дън. Ще ви обясня всичко по-късно.

Вече в кабинета на господин Бан, съдията заповяда да му донесат кана сгрято вино и се зае да реже въжетата с ножа на Ефрейтора, подпомаган от Цяо Тай. После двамата с Цяо Тай сложиха затворника в едно кресло, което съдията обърна с лице към стената. Куншан се опитваше да се освободи от превръзката на устата, но не можеше да помръдне ръце от жестоко впитата връв и само застена глухо. Мъждивата светлина на единствената запалена свещ осветяваше сгърченото му от болка лице и белезите по мършавото му тяло.

Погледът на Цяо Тай се спря върху подутия глезен на нещастника.

— Като гледам този строшен крак, и ми идва наум… — каза той.

— Дали този мръсник не е проследил мъжа и жената, куцайки нарочно, за заблуда? Иначе отговаря на описанието, и той е висок и слаб.

Съдията Ди се завъртя рязко на пети и изгледа остро своя помощник. Цяо Тай замънка смутен:

— Аз просто така… изведнъж ми хрумна.

— Мълчи! — заповяда му съдията и закрачи напред-назад, мърморейки неразбрано. Изведнъж се спря и каза спокойно:

— Благодаря ти, Цяо Тай. Твоето предположение ми подсказа каква е истината. Оставих се да ме водят за носа като слепец, но сега нещата са ясни!

Отвън се дочуха стъпки. Съдията нареди със знак на Цяо Тай да остане при пленника и излезе. По коридора идваше Дън, и той по халат, с подути от съня клепачи. Отвори уста да каже нещо, но съдията му каза шепнешком:

— Отпратете съветника си — и когато господин Бан се отдалечи, продължи: — Утре ще изправите Куншан пред съда. Законът забранява на един съдия да провежда разпити извън съдилището, но в случая това не се отнася до мен. Аз ще го разпитам сега. Вие застанете, без да вдигате шум, зад креслото, в което сме го сложили, така че да не разбере за вашето присъствие.

Зададе се един пазач, който носеше поднос с кана и чаша. Съдията Ди ги взе и влезе в канцеларията. Издърпа един стол и седна до Куншан с каната в една ръка и чашата в друга. Магистратът Дън и Цяо Тай останаха прави. Съдията нареди с жест на своя помощник да заключи вратата, после махна превръзката от устата на затворника. Едноокият размърда челюсти.

— Недейте… не ме… — запелтечи той.

— Няма да бъдеш измъчван, Куншан, обещавам ти — с кротък глас започна съдията. — Аз съм специален агент. Измъкнах те от ръцете на Ефрейтора и неговите главорези. Това е вино, пий!

Той доближи чашата до устните на Куншан и му даде да пийне няколко глътки, след това издърпа шалчето от врата си и покри слабините на нещастника.

— След малко ще ти дадат чиста дреха и лекар ще се погрижи за глезена ти. После ще можеш да спиш дълго… много дълго. Ти си изморен, Куншан, глезенът сигурно много те боли?

Тази рязка промяна на тона обърка едноокия. По хлътналите му бузи потекоха сълзи. Съдията измъкна от ръкава си едно пакетче, отвори го и показа на Куншан старинна кама. Със същия успокоителен тон попита: