Роберт Хюлик - Лакираният параван

— Тази кама висеше над тоалетната масичка, нали?

— Не, не там, висеше при леглото до лютнята — несъзнателно отвърна пленникът и се опита да размърда ръцете си.

Съдията му даде отново да пие.

— Кракът ми! — простена Куншан. — Много ме боли!

— Ще се погрижим за теб, не се тревожи. Скоро ще ти олекне. Няма да има изтезания, обещавам ти. Последния път те гориха, нали?

— С нажежени железа! А не бях виновен, оная кучка ги извика!

— Това е било отдавна, Куншан. Сега ще бъдеш осъден за убийството на една жена, но ти обещавам, че смъртта ти ще бъде лека и няма да има изтезания преди това.

— Тя сама ми се натисна, курвата, на, кълна ви се! И тя като оная малката мръсница първия път. Гледайте какво ми направиха тогава с железата.

— Защо те гориха, Куншан?

— Аз бях момче тогава… Минавах пред една къща и видях онова момиче, усмихваше ми се през прозореца. Честна дума, тя самата ме покани. Обаче после, като влязох, почна да разправя, че ми се била присмивала, защото съм бил грозен. И в мен стана нещо, не можех да се сдържа… хванах я за шията… тя се задърпа, разкрещя се и ме удари с една кана за вино. Глинена беше и се счупи в главата ми, едно парче ми се заби в окото. Нали виждате как ме подреди. И тогава дойдоха мъжете. Тя им каза, че съм искал да я изнасиля. Проснаха ме на земята и ме гориха. Едвам се измъкнах, когато излязоха да викат стражите…

Той отново захлипа. Цялото му тяло трепереше неудържимо, зъбите му тракаха. Без да каже дума, съдията му даде отново да пие и след малко Куншан подхвана отново:

— Оттогава не съм се докосвал до жена… никога… и само вчера, докато всички спяха, онази курва сама ми се предложи. Аз не исках, наистина, кълна ви се! За парите бях дошъл… Повярвайте ми, моля ви се!

— Преди това влизал ли си в дома на магистрата? — попита съдията.

— Само един път. Пак следобед, когато всички спят. Тогава е най-сгодно, нощем има пазачи. Влязох през малката портичка. Жената беше в библиотеката. Тъкмо открих касата зад тоалетната масичка и чух, че някой идва. Измъкнах се в градината, покатерих се на покрива и се прехвърлих на улицата, без да ме види никой.

— А втория път откъде влезе?

— През покрива и през градината. Духнах малко от моя прашец под вратата, щом влязох вътре, и след няколко минути слугинята спеше на бамбуковата кушетка. Промъкнах се в спалнята, за да отворя касата. Тогава я видях, и тя беше заспала. Лежеше си на кревата, дибидюс гола, пачаврата! Аз не исках нищо да й правя… обаче не можах да се удържа, то беше по-силно от мен. А тя защо не се беше завила? Защо си показваше голотиите като някоя гювендия? Честно ви казвам, сама ми се предлагаше! Направо ме предизвикваше с това застинало лице, без да отваря очи! Грабнах камата и я забих в мръснишкото й сърце. Бях готов да я нарежа на парчета… веднъж завинаги да унищожа тази кучка… тази, тази…

Той замлъкна. Пот се оцеждаше по лицето му и течеше по лъщящото от мазнина тяло. Той облещи към съдията единственото си око, в което гореше безумен пламък, и продължи:

— Чух, че някъде в къщата се хлопна врата. Изтичах към тоалетната стая. Слугинята си спеше, но някой се приближаваше по коридора. Издухах всичкия прашец от кратунката нататък и се измъкнах в градината, като затворих вратата след себе си. Покатерих се на покрива, оттам изскочих на улицата и изтичах до първата чайна. Беше рано и нямаше никой освен келнера. Казах му, че не ми е добре, и се стоварих на един стол. Изпих няколко чаши чай и се пооправих. Разбрах, че трябва час по-скоро да напусна този проклет град, където ме бяха унизили… омърсили ме бяха… Затова обаче трябваше бързо да пипна парите на Лън Циен. С тях вече можех да замина надалече, много далече… някъде, където да се освободя от мръсотията. И тогава се появихте вие двамата. Вие си тръгнахте, той остана. Разгледах го хубаво. После пак се върнахте и аз отново ви огледах. Разбрах, че вие сте хора, дето ще успеят да изръсят парите от Лън. Проследих ви до хотела и…

— Нататък ми е известно — прекъсна го съдията. — Известно ми е също как тефтерът е попаднал в твоите ръце. Намерил си го в стаята на госпожица Розов Карамфил и отначало само си откъснал две-три страници. Тази вечер си го откраднал, но това няма значение. Сега за нас най-важното е да ти спестим изтезанията. А за да стане това, трябва смъртта на госпожа Дън да бъде представена като обикновено убийство. Ако кажеш, че първо си я изнасилил, няма да избегнеш мъченията, ще те осъдят на изтезания до смърт. Нали знаеш как става, отначало палачът ще започне да къса по малко отпред, на гърдите ти…