Роберт Хюлик - Лакираният параван

Дън очакваше съдията Ди в своя кабинет. Беше с официалната си роба от зелен брокат, на главата с черната двукрила шапка, съответстваща на ранга му. Той дръпна завесата с извезания традиционен еднорог и двамата мъже излязоха на подиума. Дън настоя неговият колега да седне от дясната му страна.

Из целия град вече се бе разчуло за зловещата находка в дома на госпожа Гъ, за нейното арестуване, както и за залавянето на бандитите. Съдебната зала бе претъпкана, мнозина не бяха успели да влязат и се притискаха отвън на входа. Магистратът Дън обяви заседанието за открито и попълни формуляра, с който съдията Ди се обявяваше за негов помощник. Вдигнал четката, той попита:

— За колко дни да бъде вашият мандат, Ди?

— За един-единствен — отговори съдията. — Днешния.

Дън подписа и положи печата си, после подаде документа на своя колега, за да стори същото. След това издаде нареждане до тъмничаря и двама стражници доведоха Куншан пред съда, подкрепяйки го под мишница. Счупеният му глезен бе стегнат с две дървени шини и той изглеждаше по-скоро от света на мъртвите, отколкото на живите. Съдията неволно си припомни описанието, направено от Цяо Тай, когато за пръв път видяха едноокия: гнусно насекомо, изпълзяло от черупката си.

След като му зададе обичайните въпроси за името и професията, Дън обяви, че Куншан се обвинява в убийство и кражба. Едноокият изрецитира признанието, което му бе внушено, като на няколко пъти се оплита, но умелата намеса на съдията Ди бързо оправяше нещата.

Първият писар прочете на глас записаното самопризнание. Куншан потвърди, че то отговаря на истината, и сложи отпечатъка на пръста си. Дън го обяви за виновен и по двете обвинения и го осъди на обезглавяване. Двамата стражници го върнаха в килията му, където щеше да изчака потвърждение на присъдата. Всички смъртни присъди трябваше да бъдат потвърдени от Столичния съд. Залата се развълнува. Някои зрители ругаеха престъпника, други изразяваха възхищението си от магистрата Дън. Докато той се опитваше да възстанови реда, удряйки с чукчето по масата, съдията Ди прошепна в ухото му:

— Нека сега да доведат госпожа Гъ.

Дън попълни нов формуляр и тъмничарката доведе обвиняемата. Госпожа Гъ се появи с пригладени назад коси, събрани в скромен кок със забучен в него зелен нефритов гребен — единственото й украшение. Без грим, облечена в траурна снежнобяла роба, тя имаше вид на скромна домакиня. Докато се отпускаше бавно на колене върху плочите пред подиума, съдията Ди усети за миг как сърцето му се свива, и се попита дали пък не се бе излъгал.

Дън зададе няколко рутинни въпроса и обяви, че нататък разпитът се поема от неговия помощник. Съдията Ди се прокашля и започна:

— Снощи, госпожо Гъ, трупът на покойния ви съпруг бе открит пред вашите очите под плочите на пода в спалнята на дома. Държанието ви в този миг недвусмислено говореше, че присъствието на тялото ви е известно, за което ние двамата със съветника Бан Удъ свидетелстваме. Преди съдът да е предявил своето обвинение срещу вас, бих ви помолил подробно да ни разкажете какво точно се случи вечерта на петнайсети тази луна, след като съпругът ви е излязъл от беседката и се е запътил към своята стая.

Госпожа Гъ повдигна глава и започна с тих глас, но така, че всяка дума звучеше ясно:

— Смирената вдовица, коленичила пред вас, признава вината си, че не извести незабавно ужасната истина пред почитаемия съд. Моля съда за снизхождение към една слаба и неука жена, живяла винаги в уединение.

Тя замлъкна за миг и в залата се надигна съчувствен шепот. Магистратът удари няколко пъти с чукчето си по масата, призовавайки зрителите да пазят тишина. Госпожа Гъ продължи:

— Колко пъти в своите кошмари отново и отново преживявах онези ужасни минути! Тъкмо бях излязла от моята тоалетна стаичка, за да проверя дали прислужничката е приготвила нощната роба на моя съпруг. Изведнъж усетих, че не съм сама. Обърнах се и видях как завесите на леглото се разтварят и иззад тях излиза един мъж. Понечих да извикам за помощ, но непознатият извади голям нож и аз направо онемях от страх. Той тръгна към мен…

— Опишете този мъж — прекъсна я съдията Ди.

— Долната част от лицето му бе закрита от тънка синя кърпа, ваше превъзходителство. Висок на ръст, строен и носеше… носеше… не, не си спомням точно, така се бях изплашила… А, да… носеше, струва ми се, син елек и панталон като на физическите работници. Съдията кимна и тя продължи: