Роберт Хюлик - Лакираният параван

Непорочността на жената е светая светих на нашите институции и по закон съпругата прелюбодейка се наказва със смърт заедно с любовника й. Вие сте ги заловили на местопрестъплението и сте имали правото да ги убиете незабавно. Могли сте също да ги изпратите на префекта, за да бъдат обезглавени. Но вашата суета ви е възпряла да направите както едното, така и другото. Мисълта, че легендата за „вечните влюбени“ ще рухне и вашата брачна мизерия ще стане всеобщо достояние, ви е била непоносима. Затова сте решили нищо да не разкривате и да изработите план, как да убиете вашата съпруга, без да се разбере за изневярата й. Така да я убиете, че вместо да се разруши, образът на „вечните влюбени“ да пребъде завинаги, обогатен с трагична нотка. При това без самият вие да пострадате! Душевното заболяване на вашия дядо и лакираният параван са послужили за отправна точка. Наистина находчиво хрумване, Дън! Колко ли вечери сте го обмисляли, седнал в библиотеката, докато жена ви може би е била с любовника си! Не че това ви е измъчвало особено! Вие не сте изпитвали към нея никаква любов. Нещо повече, струва ми се, че сте я ненавиждали, защото е притежавала истински поетичен талант, и вие сте крадели най-добрите й стихове, за да ги включите в своите собствени. Ревнували сте я заради дарбата й, убедили сте я да не публикува стиховете си, но аз прочетох един неин сборник и ви уверявам, Дън, че никога няма да достигнете онези висоти, сред които тя се движи съвсем естествено.

И така, вие съчинявате трогателна история. О, тя притежава всички необходими качества, за да се разчуе и да бъде — разказвана с възхита и съчувствие в литературните кръгове из цялата империя. Нищо не й липсва — древно проклятие върху един род, старинен параван с магически свойства, романтична идилия… Аз самият отначало повярвах във всяка ваша дума и се развълнувах дълбоко. Ето как щяха да се развият нещата, ако вашият сценарий се бе осъществил безпрепятствено: убивате Сребърен Лотос във фалшив пристъп на лудост и веднага отивате да признаете деянието си пред префекта, който, разбира се, ви оправдава. Подавате си след това оставката и през остатъка от живота си се грижите единствено за увеличаване и поддържане на поетичната си слава. Жените са ви безразлични, не се жените повторно и до последния си ден жалеете за любимата съпруга! Няма начин да не сте измислили и някакъв хитър план, за да си отмъстите на Лън Дъ, но той е починал, преди да успеете да го пуснете в ход. Скръбта на Сребърен Лотос ви е изпълнила със злорадо доволство. Докато тя е посървала все повече, вие, както разбрах, сте били много бодър и весел през последните две седмици. Когато Куншан е намушкал с камата вашата жена, тя е била упоена и е издъхнала, без да страда. Вие влизате в тоалетната стая непосредствено след като той за втори път е духнал през цевта приспивателното. То ви действа незабавно. Когато идвате на себе си, виждате трупа на жена си и решавате, че вие сте я убили. Само по себе си убийството не ви е развълнувало особено, защото и вие сте го планирали, но много ви е уплашило това, че не си спомняте как е станало всичко. Дали умопомрачението, което толкова настойчиво сте си представяли, не е помътило наистина мозъка ви? Този скъпоценен мозък на велик поет! Тревогата ви е била толкова голяма, че при първото ми посещение дори не се сетихте да ми разкажете историята за лакирания параван. Нещо повече, най-глупаво сте съобщили на домоуправителя, че съпругата ви е заминала на гости у сестра си, и се отървахте от мен възможно най-бързо. По-късно, след като залисията на следобедното заседание ви помага да се овладеете, осъзнавате, че присъствието ми в Уейбин е истински дар от небесата. В мое лице имате свидетел, който ще потвърди вашата история за паравана, и колега, готов да се яви заедно с вас пред префекта и да вдъхне със свидетелските си показания допълнителен живот на трагичния ви разказ. И бързате да изпратите началника на стражата да ме доведе, за да изслушам покъртителната ви изповед. Той обаче не ме намира. При състоянието, в което сте, това разочарование направо ви подлудява. Отново ви обхващат съмнения за душевното ви равновесие и неувереност в точността на вашия план. На това отгоре прислужниците започват да недоумяват защо стаята на вашата съпруга стои толкова дълго заключена, и на вас панически ви се иска да се освободите от трупа. Без дори да го огледате, извършвате глупостта да го захвърлите при блатото. В крайна сметка аз все пак пристигам, макар и късно. Изрецитирвате ми историята си и малко по малко самообладанието ви се възвръща. Но ето пък че аз заговарям за недоизяснени моменти и заключавам, че не сте непременно вие убиецът. По-неприятно за вас развитие не може да има, но пък, като се сещате за глупостта да се освободите от тялото, си казвате, че може аз да намеря някакъв начин да поправя грешката ви. Затова се съгласявате да се отложи ходенето при префекта и ме оставяте да действам. В крайна сметка нещата се подреждат по най-благоприятния за вас начин. Е, изплъзнало ви се е удовлетворението сам да убиете невярната си жена, но пък за сметка на това изведнъж се превръщате в герой на още по-голяма трагедия. Многообичаната ви съпруга е станала жертва на зверско убийство и ако историята на лакирания параван вече е станала безполезна, на нейно място идва легендата за неутешимия влюбен! Стиховете ви няма да станат по-добри, но всеки ще рече, че причината е съкрушителният удар, който се е стоварил върху вас. Ще ви съчувстват, ще възхваляват поезията ви! Не бих се учудил, ако ви обявят за пръв поет на Поднебесната империя! Ето това държах да ви кажа, Дън. Естествено, няма да разкрия пред никого заключенията си, но… Поне можете да бъдете сигурен, че никога няма да прочета и един ред от вашите стихотворения!