Роберт Хюлик - Лакираният параван

— Не знам за какво говорите — ядно изсъска едноокият.

— Я по-добре кажи истината! — намеси се Цяо Тай. — И двамата не обичаме да ни вземат за канарчета.

Куншан отвори уста, но веднага я затвори, защото в този миг към тях се приближи келнерът с храната и виното. Когато си тръгна, той надигна треперещ от възмущение глас:

— Опитвате се да ме изпързаляте, но няма да мине. Дайте си ми моя чек!

Съдията Ди бе стиснал вече пръчиците и пълнеше паничката си. Изяде няколко хапки и каза спокойно:

— Ти ще ми дадеш тефтера и ще ми кажеш къде и как си турил ръка на него. Никакъв чек иначе!

Куншан скочи на крака и столът му изтрополи на пода зад него. Всичката кръв се бе дръпнала от лицето му.

— Ще има да съжалявате, мошеници! — изкрещя той. Цяо Тай го сграбчи за ръката.

— Да го заведем в странноприемницата и да си поприказваме на спокойствие с него в нашата стая.

Едноокият се освободи с рязко дръпване и запенен, избълва поток псувни.

— Ще си гризете лактите, задето постъпвате така с мен!

Цяо Тай се надигна от стола, но съдията го спря:

— Остави го, не искам разправии тук — и добави, обръщайки се към Куншан: — Знаеш къде да ни намериш, ако решиш, че се нуждаеш от тия пари.

— Бъди спокоен! — извика едноокият и изхвърча през вратата.

— Не беше ли неразумно да го пускаме? — попита Цяо Тай.

— Няма да се откаже лесно, не се тревожи. Ще си поговорим, като се успокои — после погледна към отрупаната маса и виното: — Какво ще правим сега с всичкото това ядене?

— Негово превъзходителство да не бере грижа за това — ухили се до уши помощникът му, грабна пръчиците и купчината ориз започна стремително да се топи.

Съдията Ди не беше гладен. Въртеше разсеяно чашата между пръстите си и мислеше за тайните срещи на госпожа Дън. Съобщението бе така неочаквано за него, че се опасяваше да не извърши нещо прибързано. Вече бе допуснал една грешка в странноприемницата и сега се питаше дали бе постъпил правилно с Куншан. Та той дори не знаеше къде би могъл да намери опасния бандит. Дали не се бе впуснал слепешката в една объркана история? Той допи своята единствена чаша. Цяо Тай вече бе довършил всичко останало и доволно млясна с уста.

— Не мога да се оплача, добре си хапнах! Каква ще ми е задачата за следобеда?

Съдията си избърса брадата и мустаците с една влажна салфетка и каза:

— Ще отидеш в гарнизонната канцелария, за да разпиташ за Ефрейтора. Не ми се вярва да е забъркан в нашия случай, но явно тук трябва да си отваряме очите на четири. После иди при Диен Хун, оня гадател, дето предрекъл на Гъ Циюан, че на петнайсети живота му ще е заплашен. Виж дали е свестен човек, или шарлатанин, и се опитай да разбереш познава ли Куншан. Разприказвай го, научи какво знае за Гъ. Смъртта на този търговец не ми дава мира.

Той плати сметката и двамата се прибраха в странноприемница „Феникс“.

Госпожица Розов Карамфил вече очакваше съдията. Беше се облякла в тъмносиня рокля и елек от черна коприна. С прибраните си в скромен кок коси дори изглеждаше очарователна, въпреки пресиления грим. Нямаше никой освен нея в пивницата и тя обясни на съдията, че останалите са се качили да дремнат горе.

— И аз мисля да дремна — заяви Цяо Тай. — Това винце май се оказа силничко — и той се стовари в изтърканото плетено кресло — Обаче не ми се качва до горе.

Съдията и Розов Карамфил излязоха на напечената улица. Госпожицата тръгна на няколко крачки отпред по обичая на проститутките, когато водят клиент. Почтените съпруги, обратно, винаги следват мъжа си. Розов Карамфил очевидно добре познаваше града. Двамата скоро се озоваха на една тиха улица със спретнати къщи. По всичко личеше, че кварталът е обитаван от забогатели търговци. Госпожицата се спря пред една черна лакирана порта, зад която едва ли някой случаен минувач би подозрял бардак. Съдията Ди почука, но когато вратата се отвори и се показа една пищна матрона, облечена в подплатена копринена роба, Розов Карамфил побърза да попита има ли свободни стаи. Това означаваше, че е довела на адреса клиента си и й се полага процент.

Съдържателката се разтопи в усмивки, докато ги вкарваше в малката приемна и заяви, че е готова да им предостави най-хубавата си стая за целия следобед срещу три наниза медни грошове. Започна се дълъг пазарлък, накрая цената бе смъкната на два наниза. Щом ги получи, съдържателката ги качи на първия етаж и отвори пред тях вратата на една обширна, богато обзаведена стая.