Роберт Хюлик - Лакираният параван

— Моето място обикновено е на ъгъла на втората пряка, като се тръгне от Западната врата. Четвъртата къща е дом за срещи от добра класа и вечер паничката ми винаги е пълна.

— О, бива си го местенцето — обади се госпожица Розов Карамфил. — Излизал ми е един-два пъти късметът да ме водят там.

Просякът насочи към нея сълзливите си очи.

— Виждал съм те! — извика той пискливо. — Другия път да кажеш на твоя кавалер да пусне повече от два гроша. Обикновено ми дават четири… че и повече, когато пуякът е доволен.

— Без отклонения — обади се Ефрейтора.

— Добре де. Значи тази дама, с обеците, дето ми ги показахте, идва два пъти в оня дом. Не съм виждал лицето й, защото беше забулена, но обеците си личаха. Единия път, като излезе с младежа, ме погледна и му каза: „Дай на този нещастен старец десет гроша.“ И той ми пусна!

— Не се чуди — обясни Ефрейтора на съдията Ди. — Тия дрипльовци не са за оплакване. Трябва някой ден и ти да опиташ…

Съдията успя да промърмори нещо в отговор въпреки почудата, в която го бяха хвърлили думите на просяка. Освен ако нямаше втори подобен чифт обеци в Уейбин, което бе направо изключено, оставаше почти немислимата възможност госпожа Дън да си е имала любовник! Той попита дрипльото:

— Сигурен ли си, че това са същите обеци?

Гласът на просяка затрепери от възмущение.

— Може и да са ми влажни понякога клепачите, особено във ветровито време, но съм готов да се обзаложа, че виждам по-добре от вас!

— Мокро Око си знае работата — обади се Ефрейтора. — Значи ти остава само да намериш младежа, брат ми. Той е убиецът! Как изглеждаше той, Мокро Око?

— Изтупан. Може и да си пада по чашката, защото скулите му бяха зачервени. Друг път не съм го виждал.

Поглаждайки бавно брадата си, съдията каза на Ефрейтора:

— Ще отида да разпитам собственика на онзи дом.

Ефрейторът се изкиска. После тупна съдията по рамото и се провикна:

— Ти да не си мислиш, че си още началник на стражата? Хващаш човека, трошиш му кокалите и той ти изпява всичко! Какво според теб ще направи съдържателката, ако почнеш да я подпитваш? Ще ти бутне без пари може би?

Съдията прехапа устни. Събитията се развиваха прекалено бързо и той допускаше грешки. Ефрейторът отново стана сериозен и продължи:

— Единственият начин да откопчиш нещо е да идеш там с Розов Карамфил и да си вземеш стая като обикновен клиент. Мадамата я познава и няма нищо да подозре. И да не откриеш убиеца, поне ще опиташ Розов Карамфил. Ей Богу, бива си я, брат ми, и за теб ще е безплатно!

— Той да си приготви няколко наниза грошове — намеси се споменатата госпожица. — Мястото не е евтино. Пък и аз не съм сигурна дали съм навита да работя безплатно. Тук вървя със стаята, обаче навън е друго нещо.

— За това не се тревожи — каза съдията. — Кога можем да отидем?

— След като си изядем ориза на обяд. Тия домове не отварят по-рано.

Съдията почерпи Ефрейтора и стария просяк с по една чаша вино. Дрипльото развърза торбата със спомените и се впусна да разказва някои от многобройните си патила. Завърна се и Цяо Тай и се присъедини към тях, пресушиха се още чаши. Когато госпожица Розов Карамфил отиде да приготви обяда, съдията каза на своя помощник:

— Отивам след малко с нея в един дом за срещи при Западната врата.

— Мислех, че имате по-сериозна работа да вършите от ходенето по курви — прозвуча иззад гърба им един продран глас.

Както винаги Куншан се бе вмъкнал безшумно на плъстените си подметки.

— Твоята работа я свършихме — отвърна му съдията.

— Я тръгвай с нас да хапнем някъде, дължим ти един обяд.

Куншан прие поканата и тримата излязоха заедно. Намериха една кръчмичка в съседната улица и се разположиха край изолирана маса в ъгъла. Съдията Ди поръча ориз с пържено свинско, туршия и три канички вино. Щом келнерът им обърна гръб, Куншан попита нетърпеливо.

— Подписа ли Лън Циен чековете? Трябва да се бърза, защото май са го арестували.

Съдията мълчаливо извади от ръкава си двата листа с подписите на банкера и ги постави на масата. Едноокият посегна към тях с радостен вик, но съдията веднага ги прибра обратно.

— Не бързай толкова, приятелче! — отсече той.

— Да не би да се отмятате от думата си? — заплашително попита Куншан.

— Ти ни излъга. Каза ни само, че въпросът е да се издои един банкер измамник. Не ни каза обаче, че работата е много по-дебела, че има и убийство.

— Какво убийство? Вие сънувате нещо — сопна се Куншан.

— Лъжливото самоубийство на господин Гъ Циюан.