Роберт Хюлик - Лакираният параван

В ранни зори и двамата бяха на крак и слязоха в пивницата — все още пуста в този час. Явно обитателите на странноприемница „Феникс“ не бяха от ранобудните. Цяо Тай запали кухненската печка и се изми надве-натри. Побърза да приготви горещия утринен чай за господаря си и незабавно потегли към пазара, за да предаде писмото на регистратора на смъртните случаи. Съдията се настани до ъгловата маса и изсърба чая на малки глътки.

Първа се появи госпожица Розов Карамфил. Тя заблъска с юмруци по тезгяха, докато събуди прислужника, и го прати да приготви сутрешната булгурена каша. Малко след това се показаха Ефрейтора и четиримата му придружители. Ефрейтора придърпа един стол до масата на съдията, но отхвърли с възмущение предложения му чай.

— Стопли ми една кана вино — извика той на Розов Карамфил. След като грабна от ръцете й каната и я изсърба с видимо удоволствие, се обърна към съдията: — И какво стана снощи, старши брате?

— Покойната явно е била заможна жена — отвърна съдията. — А и убиецът й не е бил от бедните, щом е зарязал такива дрънкулки — той извади от ръкава си гривните и обеците и ги постави на масата. — Намери ли се купувач, за теб е половината.

— Всемогъщи небеса! — възкликна Ефрейтора. — Струвала си е разходката до блатото. Обаче и ти си прав, убиецът е някой от нейната черга. Трябва да се въргаляш в злато, за да зарежеш такива играчки. Опитай се да намериш тоя боклук, за да го накараме да кихне. Тъкмо ще му кажем другаде да трепе жените си, не на моя територия.

В този миг се появи един дрипльо и поиска паница каша. След като я омете, се обърна към Ефрейтора:

— Знаеш ли, началство, какъв труп докарали в съдилището? На собствената жена на съдията! Убили я при блатото.

Ефрейтора стовари с ядна псувня юмрука си върху масата.

— Имаш око — каза той на съдията. — Работата е дебела! Гледай колкото може по-бързо да спипаш убиеца, брат ми. Изцеди колкото ще го изцеждаш и го предай на съдилището. О, небеса, о, пъкъл… собствената жена на съдията!

— Е, какво толкова? — попита съдията Ди.

— Как какво, нали знаеш как е, щом опре до императорски чиновник! Ако някой окачи червен гердан на твоята женица или на моята и хукнем да се жалваме в съда, стражниците ще ни теглят един пердах и ще ни рекат по-добре да си пазим стадото. Обаче съпругата на един магистрат е друга опера! Не пипнат ли на часа убиеца, градът ще загъмжи от всичките куки, каквито можеш да измислиш: военни, тайни, на префектурата… да не говорим за императорските следователи и техните гълъбчета. Жална ни майка, брат ми, ще преровят целия град. Най-добре веднага да си вдигаме парцалите! Затова гледай час по-скоро да пипнеш оня боклук, дето ни докара всичко това на главата.

— Няма да е лесно — отговори съдията. — Явно и той е от голямото добрутро като нея.

— Любовникът й, естествено — изръмжа Ефрейтора. — Ех, тия дамички! И на тях връвта на панталоните е разхлабена като на нашите пачаври. Разбрала е госпожата, че онзи мисли да й реже квитанцията, вдигнала е пушилка и хубавецът й е теглил балтията. Наизуст мога да ти разкажа как е станало. Ще събера моите хора, за да им покажа бижутата. Няма начин да не разберат къде е палувала кучката с баджанака на нашия съдия. Научим ли къде е било гнездото на пиленцата, лесно ще пипнем оня мръсник.

— Хитро! — учтиво вметна съдията Ди. После помълча за миг, забил нос в своята паничка с каша. — Добре де, как ще се оправят твоите хора? Никой не е зървал и върха на носа й.

— Бъди спокоен! Когато ние с теб срещнем някоя засукана хубавица да ситни по улицата или пък да се кандилка в носилка, все надничаме да й зърнем муцуната. Обаче един просяк веднага залепя очи за накитите й. Това още учителите му в занаята са му го набили в главата и той си знае, че ако иска да има днес ориз на масата, не трябва много да зяпа. Мерне ли някоя обеца през булото, блесне ли гривна на ръката, която дърпа завесата на носилката, на часа ги оценява, за да реши струва ли си да се лепне отзад. Току-виж, хубавицата изтървала скъпата си кърпичка или дори изръсила някоя пара! А тия твоите бижута са първокачествена стока, по поръчка правени, и няма начин някой от моите хора да не ги е засякъл. Сега разбираш ли?

Съдията Ди кимна и побутна към своя сътрапезник гривните и обеците. Сведенията, които бе научил, сигурно щяха да му послужат някой ден в работата. В този миг влезе Цяо Тай и съдията каза на Ефрейтора:

— Излизаме с моя приятел да свършим една работа. Ще се видим скоро.