Роберт Хюлик - Лакираният параван

Известно време съдията Ди мълчаливо поглаждаше бакенбардите си, без да откъсва поглед от лицето на едноокия. Най-сетне каза бавно:

— Моят приятел се изрази малко грубичко, но пък съвсем точно. Може и да си цар, когато е въпрос да се вмъкнеш тайно някъде, но да се изправиш очи в очи срещу човека, е друга работа. Ти много добре си знаеш, че никога няма да събереш смелост, за да отидеш при банкера и да сложиш на масата листа, нали така?

Куншан се завъртя неспокойно на стола.

— Съгласни ли сте, или не? — попита той през зъби, когато съдията свърши.

Съдията взе листа хартия и го пъхна в ръкава си.

— Съгласни сме — каза той, — но делим по равно. С това листче, което имаше любезността да ми предоставиш, нямам никаква нужда от теб и от твоя тефтер, за да издоя Лън Циен. Нещо ще ни попречи ли да задържим всичките пари за нас?

— Какво ли може да ни попречи? — добави ухилен Цяо Тай.

— Ами на мен какво ще ми попречи да се явя в съдилището и да разкажа къде се крият двама разбойници от друмищата? — гнусливо отвърна Куншан.

— Страхът, какво друго! — спокойно отвърна съдията Ди. — Решавай!

Куншан го изгледа с омраза. Попипа се с длан по бузата, правейки опит да успокои нервния тик. Най-после промълви:

— Добре, да делим по равно.

— Значи се разбрахме — каза съдията доволно. — Ще погостувам утре сутринта на нашия приятел Лън Циен. Къде мога да го намеря?

Куншан обясни къде се намира сарафчийницата, която служеше и за банкова канцелария на Лън. После понечи да стане, но съдията Ди сложи ръка върху рамото му и изрече с дружелюбен глас:

— Нощта едва започва! Да пийнем по чашка за успеха на нашето начинание! — и той се обърна към Цяо Тай: — Я иди да извадиш делвата на Ефрейтора!

Мъжагата се упъти зад тезгяха, недоумявайки защо съдията, който явно едва си стоеше на краката от умора, държеше да продължи разговора с гнусния мерзавец. На втората полица видя заспалия прислужник, а на третата — делвата на Ефрейтора, която отнесе на масата.

Когато пресушиха първата чаша, съдията Ди избърса мустаците си и каза:

— Ти може и да си майстор по обирите, Куншан, но твоето е детска игра в сравнение с нашата работа. Какво ли не ни се е случвало по пътищата! Спомняш ли си, приятелю, когато в провинция Цзянсу…

— Не ме интересуват вашите измишльотини! — прекъсна го Куншан. — Вие сте насилници, а аз работя с мозъка си! Много години трябва да минат, за да станеш истински майстор по обирите.

— Ти на мен не ми ги разправяй! — възкликна съдията Ди. — Че какво толкова има да разбиеш една брава! Влизаш, връзваш стопанина, питаш го най-любезно къде са ценностите, грабваш ги и изчезваш! Хайде де!

— Глупости говориш! — ядно отвърна Куншан. — Леваците, дето действат така, може и да се измъкнат един-два пъти, но няма начин на третия да не ги спипа полицията. Аз съм си изработил собствен метод и вече трийсет години го прилагам без грешка, въпреки че оставам по две години в един град.

Съдията Ди намигна на Цяо Тай.

— Много го бива по хвалбите нашия човек, а? Този метод сигурно е страхотна тайна, дето се предава на ухо от учител на ученик, и то само на деветия ден след пълнолуние!

— За какво ли ви бива вас, освен да стискате пътниците за гушите! — презрително се провикна Куншан. — Тъй и тъй сте некадърни да използвате метода ми, така че мога спокойно да ви го разкрия. Ето как работя. Най-напред наблюдавам в продължение на няколко седмици къщата и нейните обитатели. Говоря с прислугата, говоря с продавачите наоколо. В тези проучвания влагам и известна сума пари. Когато си изясня нещата, влизам вътре, но без да вземам нищо. Има време! Просто оглеждам. Мога с часове да стоя в някой шкаф, потулен в гънките на завеса, свит в сандък за дрехи или притаен в тясната пътечка между леглото и стената. Наблюдавам хората от къщата как спят, как ядат, слушам най-интимните им разговори, гледам ги, докато си мислят, че са съвсем сами. И чак тогава идва времето на последното посещение. Няма никаква нужда от разбиване на брави или от сляпо тършуване. Нищо не размествам, никого не безпокоя. Ако има тайник за парите, аз го познавам по-добре и от собственика. Ако има каса, зная откъде да взема ключа. Никой не ме вижда, никой не ме чува. Често се случва да минат няколко дни, преди да открият, че парите липсват! И тогава не им минава през ум, че е идвал крадец! Съпрузите започват да подозират съпругите, съпругите — наложниците. Боя се, че съм посял раздори в много домове, където дотогава е царувало съгласие! — той се изхили и покри устата си с ръка, след което попита с рязък тон: — Е, умнико, какво ще кажеш за моя метод?