Роберт Хюлик - Лакираният параван

Съдията Ди побърза да дръпне помощника си за рамото.

— Остави го, искам да чуя какво ни предлага!

Цяо Тай пусна Куншан, чиято глава издумка глухо на дъските. Едноокият остана неподвижен, отваряйки уста като риба на сухо.

— Прекарах един час с жена — обясни мъжагата с побеляло от гняв лице. — Този плъх ме е гледал.

— Мислех те за по-дискретен в похожденията ти — студено отвърна съдията. — Не искам да пречат на моите разследвания. Полей главата на този негодник!

Цяо Тай отиде до тезгяха, взе легена с мръсната вода от измитите съдове и я плисна върху главата на Куншан.

— Ще му трябва известно време на кучия син, докато се свести — промърмори той.

— Седни! — нетърпеливо нареди съдията Ди. — Нека да ти доразкажа какво научих от Дън.

Когато съдията довърши разказа за лакирания параван, гневът на Цяо Тай се бе изпарил и той промълви развълнуван:

— Каква невероятна история! — съдия Ди кимна.

— Сметнах, че не е уместно да споделям с моя колега най-сериозното основание, което ме кара да мисля, че съпругата му е убита от някой друг. На теб мога да го кажа: тя е била изнасилена. Не исках допълнително да разстройвам нещастния човек.

— Но нали казахте, че лицето й е било спокойно? — попита Цяо Тай. — Нямам опит в изнасилването на спящи жени, но предполагам, че в такъв случай тя би се събудила и би изразила известно възмущение…

— Това е само едно от смущаващите обстоятелства в този оплетен случай — отвърна съдията. — Внимавай, Куншан, май идва на себе си.

Цяо Тай вдигна едноокия и го тръсна на плетеното кресло. Куншан се пресегна към чашата с чай и отпи няколко глътки, преглъщайки мъчително. След това изграчи към Цяо Тай:

— Скъпо ще ми платиш, животно такова!

— По всяко време съм на твое разположение! — отвърна му Цяо Тай.

В единственото око на Куншан припламна зла искра и той каза със сгърчено лице:

— Хубаво те изпързаля веселата вдовица!

— Вдовица? — извика Цяо Тай.

— Вдовица я, и то прясна! Оная врата, на която похлопа, дървена главо, беше на Гъ Циюан, търговеца на коприна, дето се самоуби вчера! Опечалената му вдовица се премести от семейната спалня в този малък будоар, за да жалее на воля! А ти, уж големият познавач на жените, я взе за куртизанка!

Цяо Тай промърмори нещо неразбираемо с пламнало лице. Съдията Ди искрено го съжали и побърза да каже:

— Може би разпуснатите нрави на съпругата му обясняват самоубийството на Гъ?

Куншан опипваше внимателно гърлото си. После изпи на един дъх втора чаша чай и изрече с отвращение:

— Жените са безнравствени същества и госпожа Гъ не прави изключение. Интересното е, че онова, което искам да ви предложа, е свързано с нейния мъж. Слушайте ме внимателно, ще бъда кратък. В ръцете ми попадна тефтер, принадлежащ на Лън Циен, известен банкер в града, който беше съдружник и финансов съветник на Гъ Циюан. Аз отбирам от сметки и бързо открих, че в тефтера са записани всички подправени отчети, чрез които Лън е доил стария Гъ. За две години му е прибрал към хиляда жълтици.

— Как е попаднал в теб тефтерът? — попита съдията Ди. — Това не е нещо, което един банкер ще остави да се търкаля!

— Не е ваша работа! — озъби се Куншан. — Онова, което искам от вас…

— Чакай малко — прекъсна го съдията. — По стечение на обстоятелствата и аз нещичко отбирам от финанси. Всъщност заради това и напуснах поста си като началник — стража! Ти трябва да си истински магьосник, щом си успял да проумееш цялата измама само по кратки записки за сложни, при това тайни финансови операции! Не, приятелю, вземи да съчиниш нещо по-смислено!

Куншан изгледа съдията, присвил единственото си око.

— Не си вчерашен! Добре, щом толкова искаш да знаеш, ще кажа, че на няколко пъти се вмъквах в къщата на стария Гъ. Без негово знание, естествено! Така че можах да разгледам касата му, в която открих интересни книжа с финансовите отчети. Да не говорим за резерва му от двеста жълтици, които сега са мой резерв! Съпоставих това — онова със записките в тефтера и ми просветна. Сега ясно ли ви е?

— Ясно. Продължавай.

Куншан измъкна от ръкава си лист хартия и го разстла на масата. Потупа го с показалеца си, изкривен като крак на паяк, и каза:

— Това е една страница от тефтера. Утре сутринта двамата отивате при Лън Циен. Показвате му листа и му обяснявате, че всичко ви е известно. Карате го да попълни и да подпише два чека, единия за шестстотин и петдесет жълтици, другия за петдесет, без да вписва име на получателя. След това леко кръвопускане ще му останат цели триста жълтици — да не е малко! Не че имам нещо против да му взема всичко, но за да е успешно едно изнудване, трябва да оставиш някаква надежда на човека, да не го притискаш докрай. Носите ми чека за шестстотин и петдесет жълтици и си заминавате с петдесетте, кой ти ги дава! Съгласни ли сте?