Роберт Хюлик - Лакираният параван

— Забележително! — призна съдията Ди. — Не ми е приятно да го призная, но наистина не бих могъл да се меря с теб. Колко ли наблюдения върху човешката природа си натрупал, докато си гледал така мъжете и жените… да не говорим за невероятните игри в постелята, а?

Лицето на Куншан се сгърчи в гримаса, която го направи още по-отблъскващо. Той изсъска:

— Без мръснишки подмятания! Мразя жените… презирам ги… И тях, и ония гнусотии, които вършат с тях разни също толкова долни мъже. Каква мъка са били за мен тия часове, когато е трябвало да слушам, скрит в спалните, разгонените кучки да гукат на тъпия си съпруг, докато му продават тялото си, или пък да се дърпат, докато оня не се повлече на колене и не сложи в краката им камара пари за онова, дето го бутат без пари на други. Тези гадни, отвратителни, тези…

Той замлъкна с див пламък в единственото око. По челото му течеше пот. Изправи се и каза с дрезгав глас:

— Утре по обед тук.

Щом вратата се затвори, Цяо Тай се провикна:

— Каква гад! Защо ви трябваше, ваше превъзходителство, да го подпитвате?

— За да го накарам да разкаже как прониква в къщите — спокойно отговори съдията Ди. — Така мога и да си отговоря на въпроса, влизал ли е някой в стаята на госпожа Дън. Освен това исках да науча нещо повече за неговия характер и за нравите му. Добър урок получих за това, до каква степен потиснатите желания могат да изкривят една душа.

— А откъде това внезапно желание да се сдружава с нас?

— Предполагам, че сме му се сторили идеалните хора, които могат да му помогнат в изнудването. Аз (поне така се надявам) имам достатъчно благонадежден вид, за да бъда допуснат в частния кабинет на банкера и да представя искането, на което твоята внушителна физика би добавила убедителност. Друго преимущество: не сме от тукашните бандити. Едва ли е могъл да се надява на по-подходящи за случая нехранимайковци, така че няма защо да се чудим на старанието, което вложи да се свърже с нас, изоставяйки обичайната си дискретност. И все пак трябва да имаме едно наум. Не ми харесва, че толкова лесно се съгласи да делим по равно. Очаквах дълъг и разпален пазарлък. Така или иначе, опасен престъпник е и аз ще направя каквото трябва, за да прекара остатъка от живота си зад решетките — съдията потърка очите си и продължи: — Сега трябва да напиша бележка до регистратора на смъртните случаи. Опитай се да ми намериш туш и четка за писане. Ефрейтора нали все пак драска с нещо кръстчетата и чертичките си!

Цяо Тай потършува зад тезгяха. Намери някакво мръсно и очукано парче туш и проскубана четка. Съдията Ди обгори връхчето й на пламъка на свещта и след като го плюнчи известно време, успя да го заостри донякъде. После извади от ръкава си официалната хартия и плика с печат, отмъкнати от чекмеджето на Дън, и написа с безличен чиновнически почерк:

До регистратора на смъртните случаи. Налага се спешно да заминете за село Четири кози, където е необходимо присъствието ви на неотложна аутопсия.

Той подаде писмото на Цяо Тай и обясни:

— Не искам регистраторът на смъртните случаи да оглежда тялото на госпожа Дън. Няма нужда допълнително да разстройваме моя злочест колега с вестта, че жена му е била изнасилена. Утре рано ще отнесеш това писмо на собственика на голямата аптека при пазара. Лесно ще го намериш. На идване минахме през село Четири кози. То е на пет часа езда оттук, така че регистраторът ще отсъства от града утре целия ден.

Той се почеса по главата с дръжката на четката и продължи:

— Понеже така свободно се ползвам от разрешението на Дън да действам от негово име, ще взема да сложа неговия подпис на още едно послание!

Взе нова бланка и написа:

До офицера, отговарящ за личния състав, войскова канцелария. Спешно! Предайте на приносителя на настоящото кадрова справка от досието на дезертьора Лю, който през последните години е служил с чин ефрейтор в Трети корпус на Западната армия.

Той връчи и това писмо на Цяо Тай с думите:

— Утре ще го занесеш в гарнизонната канцелария. Предполагам, че ще ни се наложи няколко дни да се ползваме от гостоприемството на Ефрейтора, а както гласи поговорката: „Не спи в чужда къща, ако не познаваш стопанина.“ Сега да се качим да видим в каква стая са ни настанили.

Съдията Ди прекара много неприятна нощ. Килерът, в който му се наложи да спи заедно с помощника си, бе едва малко по-широк от двата тесни нара, съставляващи всичката мебелировка. Той си легна с дрехите, но и те не успяха да го предпазят от ордите кръвожадни насекоми, които тутакси се нахвърлиха отгоре му. Цяо Тай си легна направо на пода с глава до вратата и юнашкото му хъркане скоро се включи в общия хор, който разтърсваше тънките прегради между стаичките.