По креватите на почтените съпрузи вътрешната страна обикновено е украсена с поучителни надписи и рисунки, които припомнят градивното значение на брака и високите образци на добродетел, завещани от древността. Тук, разбира се, намеците бяха по-недвусмислени. Образованите посетители на подобен род заведения нерядко се забавляват да импровизират стихове в чест на придружителките си или пък да нахвърлят рисунки, осенени от моментно вдъхновение. Ако се получи нещо интересно, съдържателките гледат да го запазят като украса, докато се изличи съвсем, и отгоре му бива нанесена нова рисунка или стих. Съдията прочете на глас едно двустишие, изписано от умела четка:
Вратата, през която си влязъл в живота — не забравяй, —
може да бъде и врата, през която да влезеш в смъртта.
Той поклати глава и промърмори:
— Вярна мисъл за съжаление, макар и изразена малко цинично.
Едно четиристишие привлече погледа му. Първите два стиха несъмнено бяха дело на същата майсторска ръка, изписала рисунката с лотоси в кабинета на Лън Циен. Дребните отчетливи йероглифи на вторите два издаваха калиграфската школовка, която обикновено получават госпожиците от добри семейства. Подписи нямаше. Съдията Ди бавно прочете на глас първите два стиха:
Бързотечна е реката на нашите дни, на нашите нощи,
Грабва и отнася всеки рядък цвят, отронен в потока.
После и следващите:
Не се опитвай да го задържиш, ще увехне в дланта ти.
Остави го да краси на друг мъж любовта, на друга жена.
Според старинния обичай първото двустишие бе изписано от мъжа, а второто представляваше отговор, добавен от жената. Като че ли всичко съвпадаше.
Стиховете с намеци за отронени цветове и мимолетните земни наслади се връзваха с тайна извънбрачна връзка. Просякът бе описал любимия на госпожа Дън като елегантен младеж със зачервени скули. Вместо белег за необуздан живот не беше ли тази руменина признак на гръдната болест, от която бе починал Лън Дъ? И нима любовта на младия художник към лотосовите цветове не представляваше допълнителна улика? Съдията каза на госпожица Розов Карамфил:
— Това стихотворение може би е общо творение на госпожа Дън и нейния любовник.
— Не ми е много ясен смисълът му — отвърна тя, — но ми се струва тъжно. Да не би да разпознавате мъжкия почерк?
— Така ми се струва, но не съм сигурен, че това ще ни помогне да открием убиеца на госпожа Дън. Онзи, който е написал началото на стихотворението, също не е вече сред живите — той се замисли за миг и добави: — Ти сега отиди долу и накарай съдържателката да ти опише двойката.
— Вие май наистина гледате само да се отървете от мен — горчиво поклати тя глава. — Ще трябва обаче още малко да ви досаждам с присъствието си, за да не будим подозрения.
— О, моля те да ме извиниш — с виновна усмивка изрече съдията. Не бе и помислил, че незаинтересоваността му може да огорчи младата жена. — В момента съм много зает, но иначе се чувствам извънредно приятно в твоята компания — побърза да добави той. — Защо не примъкнеш насам подноса с чая? Така ще можем да хапваме и да си пийваме, докато бърборим.
Без да каже дума, Розов Карамфил скочи от леглото. Върна се и разположи подноса между двамата на рогозката, наля чай в двете чаши, отхапа от един захаросан плод и подметна:
— Сигурно е голямо удоволствие за една жена да бъде с вас в истински креват. В такъв, какъвто си имате у дома.
Съдията рязко вдигна глава, стреснат в своя унес.
— Какво говориш? — попита той. — У дома ли? Нали знаеш, че скитниците като мен нямат дом.
— Е, хайде стига с тази комедия! Играете чудесно ролята си и пред Ефрейтора и неговите хора номерът минава. Но не си въобразявайте, че можете да заблудите една опитна жена, с която, на това отгоре, делите постелята.
— Какво искаш да кажеш? — попита съдията, раздразнен, че са го разкрили.
Младата проститутка се наведе към него и издърпа халата, докато оголи рамото му.
— Че погледнете си кожата! — предизвикателно извика тя. — Да не би тази мекота да се добива другояче освен с всекидневни бани и втриване на скъпи мехлеми? И само не ми разправяйте, че вятърът и дъждът са направили косата ви толкова бляскава! Як сте, но по бялата ви кожа няма нито един белег, а мускулите си поддържате с фехтовка и бокс в гимнастически салони. Ами пренебрежението ви към мен? Че вие не ме и поглеждате, а няма разбойник, който ще си седи да пие чай, докато е в едно легло с мен! Да не би да им се случва всеки ден да срещат такава жена? Колкото и да им пари под краката, няма начин да не ми скочат веднага, щом си развържа панталона. Всичко друго може да изчака! Те не гледат толкова отвисоко като вас, дето имате четири-пет съпруги и наложници, които по цял ден и цяла нощ ви глезотят и си мажат с помада ненашарените задници. Не знам кой сте, и не ме интересува, но поне пред мен не се правете на това, което не сте.
Читать дальше