Роберт Хюлик - Лакираният параван

Когато двамата останаха сами, госпожица Розов Карамфил каза на придружителя си:

— Това наистина е най-добрата стая. Можете да бъдете сигурен, че дамата се е срещала с любовника си точно тук.

— Остава да я огледаме внимателно — заяви съдията.

— Изчакайте малко! Съдържателката ще се върне, за да ни поднесе чай. Не забравяйте да й пуснете нещо за благодарност, такъв е обичаят.

Съдията се настани пред масата и тя вметна небрежно:

— Не зная какви са ви намеренията, но е по-благоразумно да се разсъблечем. Тук хората имат тънък нюх. По-хубаво да не събуждаме подозренията им с необичайно поведение.

Тя се изправи пред тоалетката и свали елека и роклята си, развърза и широкия долен панталон. Съдията също се съблече и наметна доста чистия на вид прозрачен бял нощен халат, който висеше на закачалката. Съвсем гола пред тоалетката, госпожица Розов Карамфил пристъпи към интимния си тоалет със спокойната безучастност, присъща за представителките на нейната професия. Съдията бе смаян от изяществото на тялото й. Когато тя се наведе напред, той забеляза дълги бледи белези по целия й гръб.

— Кой те е подредил така? — попита съдията със смръщени вежди. — Ефрейтора ли?

— О, не! Това е стара работа — отвърна тя спокойно. — Малко като поотраснах, и ме продадоха в един бардак. На шестнайсет години бях непохватна в занаята и от време на време ме пердашеха с камшик. Но пък винаги ми е работил късметът. Един ден се яви Ефрейтора и взе, че се влюби в мен. Отидохме двамата при съдържателя и Ефрейтора му каза, че иска да ме откупи. Онзи му показа разписката за четири сребърника, които бил платил за мен — тя се обърна, за да си сложи нощницата, и продължи със замечтана усмивка, докато завързваше копринения колан: — Съдържателят започна да изрежда какво още съм му била струвала, но Ефрейтора му издърпа разписката от ръцете и заяви: „Добре, добре. Пито — платено!“ Онзи отвори уста да си иска парите, но Ефрейтора го изгледа свирепо и каза: „Добре де, нали ти платих всичко? Ти какво, да не искаш да ме изкараш лъжец!“ Ама не можете да си представите какви очи облещи съдържателят! Е, накрая все пак се усмихна накриво и изфъфли едно: „Разбира се, че ми платихте, почитаеми господине. Много Ви благодаря.“ Дума не обели, докато се изнизвах, защото си знаеше, че ха е рекъл да се оплаче в съда или в своята гилдия, ха е пристигнал Ефрейтора с хората си, за да направи всичко на трески. Обаче наистина съм си късметлийка! Ефрейтора лесно кипва, но не е лош по душа. А от белезите не ме е срам, те са ми един вид професионално свидетелство.

Докато я слушаше, съдията отваряше едно по едно чекмеджетата на тоалетката.

— Нищо… нищичко — промърмори той.

— А вие какво очаквате? — попита госпожицата, седнала на ръба на леглото. — Който идва тук, гледа да не оставя никакви следи подир себе си. Всеки знае, че съдържателките на такива домове не се гнусят и от изнудване, стига да им падне случай. Най-много да надушите нещо от надписите и рисунките по вътрешната страна на леглото. Чувала съм, че хората слагали отдолу измислени имена, но вие знаете да четете и току-виж излязло нещо.

В този момент в стаята се появи съдържателката с голям поднос, върху който бяха наредени чайник и чинийки с плодове и сладкиши. Съдията пусна в дланта й шепа грошове и тя се оттегли със захаросана усмивка.

Госпожица Розов Карамфил дръпна завесите и се покатери на леглото. Съдията остави шапката си на масичката за чай и я последва. Кръстоса крака на безупречно чистата рогозка и се огледа. С големия си балдахин, подпрян на три резбовани абаносови колони, ложето само по себе си представляваше умалена стая. Коленичила пред стената в дъното, госпожица Розов Карамфил заби една игла от косата си в някакъв процеп между дъските.

— Какво правиш? — любопитно попита съдията.

— Запушвам шпионката. Едва ли има и други клиенти толкова рано, но човек никога не знае. Вярвам, че няма да ви е много приятно някой да ни гледа какво правим — и тя седна срещу съдията, облегната на една голяма възглавница.

Съдията си каза, че научава куп полезни неща. Преди да се ожени за първата си съпруга, му се бе случвало да посещава столичните куртизанки, но онези госпожици принадлежаха към най-висшите рангове от „света на цветята и върбите“ и той на практика не знаеше нищо за нравите в по-долнопробните домове и извратените вкусове, които се налагаше да задоволяват съдържателките им.

Поглаждайки си бакенбардите, се зае да изучава стихотворенията и малките рисунки между рамките на абаносовата преграда.