Христо Калчев - Калигула бесният

„Ще ти кажа аз кой е Бесният!“ — помисли Жорж, но сега не беше време за саморазправа и побърза да се вмъкне в колата.

— Газ! — изкомандва той. — Влез в града и спри между сградите! Не изпускай от очи хеликоптера!

Мерцедесът потегли с нервни маневри. Тук, на Кюстендилските гробища, дори ездач, трудно би се промъкнал между десетките луксозни возила. Охраната тъпчеше мъртвия гард на брат му в един от багажниците, когато избухна втората ракета. Този път попадението беше по-точно. Отнесе кръста на църквата и избухна в недовършената постройка на бъдещия крематориум. Цигуларите излязоха от вцепенението си. Косьо Блейзерът измъкна калашника и започна да стреля по въздушния нападател, след него още стотина стрелци от силовите бригади изпразниха пълнителите си в небето. От хеликоптера усетиха стрелбата и побързаха да се изтеглят на север.

Разбрал грешката на малтиеца, Теди се залепи зад колата на Бесния без да се грижи за другия мерцедес 600SLL, който тръгна плътно зад „Исузу“-то. В него пътуваха Карана и три бивши ченгета от Първа частна милиция или „Аполо“, както се наричаха отскоро.

— Там е убиецът! — каза Каранът. — Издуха отрова по Жорж. Стрелата отрови Слънцето.

— Преследват ни! — каза Аркидяконо, почувствал опасността с кожата си. — Газ до дупка, Теди.

— Внушаваш си! — пренебрежително отговори младият хамър. — Имат по-сериозни грижи от нас!

Аркидяконо извади колта си и го подпря на слепоочието му.

— Мини на втора! Газ! А така! Газ! Трета! Добре… Подмини Бесният! Още газ. Добре! Ако мерцедесът не опита да ни преследва, ще ти се извиня в кеш.

Каранът наистина опита да ги догони, но пътят беше отвратителен, японската кола спортна и явно форсирана, така че скоро се отказа.

Набра мобифона на Бесният.

— Жорж, виждаш ли червената кола пред нас… изглежда японска?

— Виждам я — глухо каза Бесният.

— В нея са двама от Ескадрона! Тия дето отровиха Слънцето. Стрелата беше изстреляна по теб!

— Сигурен ли си?

— Абсолютно. Прати цигуларите! Мерцедесите са тежки за този макадам.

Три БМВ-та се втурнаха да ловят „Исузу“-то, но по тесните сокаци на Кюстендил Теди успя да им се измъкне. Бригадите завардиха изходите на града и започнаха да тарашат квартал по квартал. Зад кооперативния пазар откриха колата, но хамърите бяха изчезнали.

— Кудев, Вельо Вола, Патичето, тримата край Бяла Слатина, Драйвъра, а сега Ботьо и Слънцето… С десет души ни водят ебалниците от Ескадрона. Къде е списъкът, Валери… мамичката им курвенска!

Зет му подаде бланката.

— Още тази нощ ще ги почнем! Първи провинциалистите!

Бесният набра Кольо — Големия близнак.

— Пред „Мираж“ Валери ще ви раздаде десет адреса из страната! Още тази нощ искам да изравним резултата! Ясно ли е?

— Ясно — отговори Кольо. — На кого да дам работа?

— Змея, Маймуняка, Кълвача, Сашо Главата и ти!… Искам десет некролога тази вечер!

Пътуваха Към София. Валери се опитваше да почисти кръвта му с носната си кърпа. Ноктите бяха проникнали дълбоко в месото и завинаги щяха да му останат белези, като на негрите банту, които за мъжественост си правеха успоредни нарези по бузите.

— Какво иска тази луда жена? — като на себе си говореше Жорж. — Сериозно ли вярва, че аз съм убил Гери и Драго?

— Не, разбира се — отговори Валери.

— Какви претенции има тогава? Близнаците ми бяха като братя. С тях бях по-близък отколкото с Велин… Всички го знаят. Питай когото искаш!

— И аз го знам, Жорж!

— Тогава! — изкрещя той. — И тя го знае! Жена! Всички жени са луди!

— Жената е първия несполучлив опит на природата да създаде мъж! — Каза Геле Мъдрецът, шофьорът на банката.

— Млък! — апатично заповяда Бесният. — Още една дума и ще ти пръсна черепа!

Шофьорът утихна, втренчен в завоите на планината.

— И на всичко от горе, въздушна атака с ракета! — Бесният се обърна към зет си. — Черният знае ли що за снаряди са това?

— Тип „Град“ — отговори Фокс без да се обръща. — Първият снаряд взриви колата ти.

— Сериозно? — не вярващ на ушите си, изкрещя Бесният. — Значи живея втори живот?

— Четвърти — тихо, много тихо звучеше Валери. — Атентатът в тунела след Правец, хотела в Ню Йорк, ракетата и отровната стрела. Внимавай, Жорж. Най-големите щастливци имат седем живота… Като котките!

— Прав си, д’еба мама му! Елтън, — превеждай, Валери. — Можеш ли да откриеш хеликоптера по отличителните знаци? — негърът кимна. — Много добре! Тоя мъдрец до теб ще те разведе по летищата около София. Ти няма да правиш впечатление… Негър си, при нас друг като теб няма. — Елтън продължи да кима, но на лицето му цъфна зла усмивка. — Намериш ли машината, искам пилота й! Ще ти дам най-дивите цигулари на холдинга! Трябва да ги спрем, Елтън! Започнат ли да ни стрелят от въздуха с нас е свършено! Тогава трагедията ни ще бъде пълна!