Христо Калчев - На лов за Зеления принц

— Вие сте ловци на глави, господа — започна Имери. — Крайната ви цел е Осама, напи?

— Да — сухо отговори Козела. — Това е целта на всеки Американец.

— И децата знаят, че Зеленият принц е в Афганистан — подхвърли Султана.

— С неговата смърт войната със световния тероризъм не спира. Президентът Буш обяви война на мюсюлманските братя, Хамаз, Ал фатах, Ал Кайда и прочее — Хакел показа паспорта си. — Аз съм полковник от ЦРУ.

Луната попита:

— Отдел за борба с наркотиците?

Пиеха „Джак Даниелс“ на частния бар на Змията. Жените клюкарстваха зад витражната врата, смееха се шумно, слушаха македоно-циганско-албанска музика, но не безпокояха съпрузите си. Въпреки че външно приличаха на богати европейки, всъщност си бяха мюсюлманки, обучени от пелени в подчинение и страхопочитание пред света на мъжете.

— Не! — Козела поклати глава. — Тероризъм! Аз съм полковник от Делта форс. Наркослужбата няма нищо общо с нас. По света действа Интерпол, в Америка — „Дръг Дипартмънт“.

Нищо ново не им казваше, но и никой не поиска документите му. Змията им беше вдъхнал доверие към българо-американеца. На Балканите всякакъв съюз между сърби и българи беше невъзможен, а това автоматично означаваше, че е безсмислено да го третират като враг.

— Осама не е роден терорист, господин Делта форс. Обстоятелствата са го принудили — невинно подхвърли Хашим Тачи.

— Никой не е убиец до първата си жертва — каза Хакел. — Стига, господа. Не можем ли да минем без политика.

— Бих нарекъл разговора опознавателен — Имери попита: — Нашите имена присъстват ли в списъците ви?

— Не — отговори Козела. — Знаем кои сте. Досиетата ви в Интерпол са по-дебели от Библията.

Албанците се разсмяха весело, като че ли гордо.

— Това, че сте наши гости, не противоречи ли на военната ви клетва? — обади се Султана.

— В известен смисъл — неопределено каза Хакел. — Не е в наш интерес да бием барабаните. Нито в личен, нито в служебен смисъл.

— Ще ни се доверите ли, господа? Какви са задачите в Косово? — Тачи.

— Не в Косово. По Пътя на Коприната ще мине огромна пратка хероин от Афганистан през Истанбул, София и Прищина на път за Арачиново — Козела ги огледа, отпи от водката, единствен той не пиеше уиски, запали цигара. — Според сведения от „Дръг Дипартмънт“ товара се придружава от пущуна Джанат Гул, личен секретар на Осама Бин Ладен. Следим го по целия път.

Това беше лъжа. Джанат Гул беше в Тирана под закрилата на бившия президент Сали Бериша. Лъжа, която можеше да мине за грешка на ЦРУ. И тримата косовари знаеха, че Гул е сред най-търсените талибани-терористи, но версията на Козела им допадна. Те нямаше да предадат Гул, но щяха да оставят впечатление, че не подкрепят тероризма. Змията, Султана и Луната бяха албански патриоти, но в никой случай убийци на невъоръжени цивилни, още по-малко на деца. Мълчаха.

— Знаете ли какво се случи в Арачиново? — попита

Тачи.

— Да — отново Козела.

— Чия работа е тази касапница? — Тачи.

— Кой има полза, господин Тачи? — обади се Хакел. — В Арачиново загинаха около четирийсет войни на АНА, изгоряха къщи и дрога за близо милиард долара. Има ли по-богато, по-скоро имаше ли по-богато село в света?

— Ватиканът — каза Имери. — Знаете, че нарколабораториите доставят средства, средствата оръжие. В съвременния свят войната е луксозно занимание.

— Щом го казва вождът на АНА, сигурно е така — Хакел изглеждаше подкупващо усмихнат.

Тия са идиоти, ако не схванат опасностите, помисли Козела изтръпнал, когато го чу да пита:

— Защо ви наричат „Луната“, господин Имери. След ново мълчание дойде и отговорът:

— Версиите са две — лицето ми е кръгло и действам предимно нощем… Какво знаете за АНА, господа полковници.

— Всичко — намеси се Козела. — Абревиатурата е достатъчно убедителна.

— На чия страна сте? — Сюлейман Селим се обади за втори път. — Има ли война, има и пристрастия.

— Племената тутси и хуту воюват в Централна Африка — Козела. — Задължително ли е да знаете какви са претенциите им?

— Не — каза Тачи.

— Това е и нашият отговор — кимна Козела. — Защо ви наричат „Змията“? Откровеност за откровеност! Тачи се усмихна бесело.

— Хората са различни — един е силен, друг умен, трети хладнокръвен… Аз се родих гъвкав като змия. Отговорът задоволява ли ви?

— Да — Хакел. — Ако това е всичко, което трябва да знаем един за друг, да се възползваме от гостоприемството на господин Тачи. Главата ме боли от глад.