Христо Калчев - Белия дявол — Синове

— Кой на божия свят с възможности да присвои чуждото не го прави? — с въпрос на въпроса отговори Лазар. — Светата църква опитва да присвои моите имоти край Килия.

В залата се чу сподавен кикот, но лицето на кардинала пламна с цвета на апоплексията.

— Богохулствате, Лазар Шкодер! — извика той.

— Не, Ваше светейшество, обяснявам по чужда принуда похвати, които вие и без това знаете.

— По чия принуда? — Елементарната логика беше силно оръжие, обученият софист от опит го знаеше, но дързостта на незначителния чокой го подведе.

— На съда — беше отговорът.

— Принудиха ли ви да се явите тук?

Лазар подпря единствената си ръка на банката.

— Не, Ваше светейшество, но ако не бях се явил, съдът щеше да изтълкува отсъствието ми като самопризнание във вина и да разпореди конфискация на имота ми в полза на Светата църква.

— Значи все пак нещо ви е принудило?

— Не аз го казах, Ваше светейшество — кротко отговори Лазар.

Избухна смях. Валерий стана и слезе при банката.

— Разкажете ми за Вангел Аваля, Белия дявол, Шкодер!

— Княз Авалов! Него ли наричате Белия дявол?

Валерий се усмихна.

— Така го нарича вашият брат Менон.

— Тогава той трябваше да заеме моето място.

Кардиналът започна да губи търпение.

— Шкодер, вие сте свидетел, но до подсъдим разстоянието е твърде късо!

— Като свидетел, Ваше светейшество, мога да ви кажа, че княз Авалов е велик моряк, честен мъж, добър баща, великодушен господар… Като подсъдим ще ви кажа същото, но с други думи!

Валерий едва сдържаше беса си.

— Как щяхте да се изразите като подсъдим, Шкодер?

Лазар отговори без миг на обмисляне:

— Щях да моля на колене почитаемия съд на негово височество княз Батори да не утежнява съдбата ми само защото княз Авалов е голям моряк, господар, баща и останалото, Ваше светейшество!

— И няма да добавите нищо друго?

— О, Ваше светейшество, с дни мога да ви говоря за великодушието на княза!

Побеснял, Валерий изкрещя:

— Махнете този кретен! Да не съм го видял в съда!

— Какво значи кретен, Ваше светейшество? — невъзмутимо попита Лазар Шкодер.

— Круцификс! — кардиналът напусна залата, а Лазар яхна кобилата си и се върна в чифлика.

Пред съда излязоха Карей, Залеу, Мойчан, Бирлад и Сигстул — петимата зърнени крале. Документираха количеството на реколтата, изкупена в Украйна, загубите си от пиратската акция на Белия дявол и поискаха от съда да присъди компенсация. Като главни свидетели зърнените крале посочиха съседите на княза, воеводите Кобадин и Неводари. Тогава от публиката се надигна пълномощникът на Авалови, виенският адвокат Аарон Асса.

— Клетвата на евреин не се счита свещена от християнския съд! — каза Валерий.

— Нямам намерение да се кълна, господин кардинал — ехидно каза Асса. — Явявам се в ролята на защитник. Ако князът е жив и се върна в Яш, ще се закълне от свое име, че всичко, което ще кажа тук, е истина.

— Твоята истина, евреино! — Валерий излъчваше светото презрение, но това видимо не смущаваше адвоката.

— Не, господине, истината на княз Авалов.

— Този пират не е княз!

— Може би не е бил някога — усмихна се Асса. — И вие не сте се родили кардинал?

— Кардинал не, но княз да, жид! — изрева духовникът. — Аз съм Батори!

— Вярно е, господин кардинал, но някъде в миналото един Батори е заслужил тази титла. Случаят с княз Авалов е същият.

— Така ли, за какви заслуги е удостоен с княжеска титла?

— Днес не сме се събрали да коментираме заслугите на княза, а вините му, господине.

Валерий млъкна объркан.

— Да приемем обясненията ви за титлата, тя е без значение, но ще искам да обясните пиратската му дейност!

Лицето на Асса прие смирения вид на притиснат до стената.

— Защо наричате дейността му пиратска, господин кардинал?

— Вие как я наричате?

— Военна, бунтарска, християнска… всякаква, само не пиратска. Княз Авалов е воювал по море с Отомания и ако султанът, главата на световното мюсюлманство, го нарича пират, християните, неговите едноверци, не бива да използват този термин.

— Поучаваш ли ме, евреино?

— Разяснявам едно деяние, видяно през погледа на две антагонистични религии.

— Господи! — Валерий се задушаваше. — Говорител на коя от двете религии сте вие?

— Както благоволихте да забележите, господин кардинал, аз съм евреин, но тук говоря като адвокат на един воин срещу тираничната власт на султана.

— Княз, воин на християнството… Не жалите похвалите за един разбойник, евреино! Седнете! Ще взимате думата само по конкретни обвинения!