Франк Хърбърт - Децата на Дюн

— Защо нашият добив на подправка е толкова интересен за Почтения Съюз? — попита Алая. — Кажи ми и може да ти спасим живота.

— Задачата ми е само да събирам данни за това, което се търси като стока — рече Пеймон. — Не зная нищо за по-нататъшния път на събраното от мен.

— Нима за такава жалка изгода заставаш срещу нашите царствени планове?

— Царските особи никога не обмислят възможността и ние да имаме свои планове — контрира той.

Привлечена от отчаяната му дързост. Алая внезапно попита:

— Есас Пеймон, ще работиш ли за мен?

Той се захили и мургавото му лице просветна, преди да отвърне:

— Беше готова да ме премахнеш без колебание. Какво ще е това ново качество, което внезапно вдигна моята цена?

— Стойността ти се определя от нещо неособено сложно, но с практическо приложение — поясни тя. — Ти си смел. Затова ще те наеме този участник в търга, който предложи най-високата цена. А аз мога да наддавам най-много в цялата империя.

Той веднага назова впечатляваща сума като възнаграждение за своите услуги; Алая се изсмя и контрира с число, което според нея бе по-разумно, а и несъмнено доста по-голямо от всяка друга заплата, която беше получавал досега. После добави:

— Разбира се, прибавям към това и подарения ти живот, за който, както предполагам, си готов да поискаш още по-необичайна цена.

— Съгласен! — извика Пеймон.

По знак на Алая той бе изведен от Зиаренко Джавид, неин церемониалмайстор на срещите с молители и провинени.

След по-малко от час, когато тя се готвеше да си тръгне от залата за произнасяне на присъди и други решения, Джавид припряно влезе и съобщи, че са чули Пеймон да изговаря тихо гибелния стих от Оранжевата Католическа Библия: „Maleficos non patieris vivere.“

„Не бива да се оставя жива една вещица“ — преведе си сама Алая. Такава била благодарността му значи! Та той е просто един от заговорниците срещу нейния живот! Почти задавена от гняв, какъвто досега сякаш не бе изпитвала, тя се разпореди за незабавна екзекуция на Пеймон и за предаване на тялото му в дестилационната инсталация на Храма, където поне водата от него щеше да има някаква стойност.

Цялата нощ я преследва мургавото му издължено лице.

Опита всички похвати срещу натрапчивия образ, като цитираше Бу Джи от книгата на свободните за Креос:

„Нищо не се случва! Нищо не се случва!“

Но Пеймон не се отдели от нея през цялата изнурителна нощ, чак до зашеметяващия нов ден, когато тя зърна същото лице, присъединило се към останалите, отразени в разноцветните като скъпоценни камъни капки на росата.

Една пазачка от свитата я повика за закуска от вратата под покрива, разположена зад нисък жив плет от мимози. Алая въздъхна. Малка бе възможността за избор между преизподните: цялата ужасна глъчка в нейното съзнание и врявата на прислужниците — гласове, безполезни до един, но упорити в своите искания и подобни на шума в пясъчен часовник.

Без да обръща внимание на стражата, Алая се загледа през градината на покрива към Защитната стена. Една бахада бе оставила там широк отвор, приличащ на изтъркано ветрило над част от нейното царство. Пясъчната делта привличаше погледа със своя контур, очертан от утринното слънце. Хрумна й, че някой непосветен би приел огромното ветрило като доказателство за някогашно речно течение; въпреки че то не бе нищо повече от мястото, където нейният брат бе разбил Защитната стена с мощта на ядрения арсенал на атреидите, за да отвори широк друм за пясъчните червеи от пустинята, повели войските на свободните към тяхната изумителна победа над падишах-императора Шедъм V. Сега широк канат(*) носеше вода откъм далечната страна на Защитната стена, за да спира набезите на пясъчните червеи. Те не можеха да преминават през открити водни пространства — водата ги отравяше.

Да имах такава преграда и в собствения си разсъдък — помисли тя.

Мисълта подсили зашеметяващото я усещане за откъсване от действителността.

Пясъчни червеи! Пясъчни червеи!

В паметта й се появи поредица от изображения на червеи: могъщият Шай-хулуд, създател на света на свободните, смъртоносният звяр от дълбините на пустинята, който отделяше безценната подправка. Колко необикновен бе този пясъчен червей, израсъл от жилавото, със сплесната форма месо на пясъчните твари. Те също приличаха на отрупаното множество в нейното съзнание.

Пясъчните твари, притиснати плътно към скалната маса на планетата, представляваха живи водоеми; те задържаха водата, така че да остане жив роденият от тях ужасен хищник. Алая долови аналогията — някои от другите в нейното съзнание притежаваха опасни сили, които биха могли да я унищожат.