Франк Хърбърт - Децата на Дюн

— Искам да ти помогна — с подмамващо ласкателство продължи баронът. — Другите в теб с всички сили се стремят да поемат пълен контрол над съзнанието ти. Всеки от тях е готов да неутрализира твоята сила. Докато аз… Аз искам едно мъничко местенце само за мен.

Отново другите животи в нея вдигнаха познатата глъчка. Вълната пак заплашваше да я погълне, когато гласът на майка й изпищя пронизително. Алая помисли: Тя не е мъртва.

— Млъкнете! — разпореди се баронът.

Алая долови как собствените й желания подсилват действието на тази заповед, правейки така, че тя да отзвъни през цялото й съзнание.

Почувства като приятно хладен душ настъпилата в нея моментна тишина, сред която долови постепенно забавящите се удари на собственото си сърце.

Увещаващият глас на барона отново нахълта без покана:

— Виждаш ли? Заедно сме непобедими. Помогнеш ли ми, и аз ще ти помогна.

— Всъщност… Какво искаш? — тихо попита тя.

Замислен и тъжен израз се настани върху тлъстото лице, останало на екрана на нейните затворени очи, преди то да проговори:

— Е-е, мила моя внучке, искам няколко съвсем малки удоволствия. Позволявай ми от време на време контакт с твоите сетива. Никой друг няма да узнае. Остави ме да усетя част от твоите преживявания, когато те прегръщат ръцете на твоя любовник, например. Не е ли нищожно това, което искам?

— Д-да.

— Добре, хубаво — засмя се ликуващо баронът. — Като отплата, мила ми внучке, мога да ти помогна с много неща. — Мога да ти давам съвети и да те подкрепям. Ще останеш недосегаема както отвън, така и отвътре. Ще преодоляваш всяка съпротива. Историята ще замлъкне за твоя брат и ще цени високо само тебе. Бъдещето ще бъде твое.

— Значи… Няма да позволиш на другите да вземат връх?

— Те не могат да застанат срещу нас двамата! Поотделно сме уязвими, но щом сме заедно, заповедите даваме ние. Ще ти покажа. Слушай! Баронът млъкна и се оттегли едновременно със своя образ и осезаемото си вътрешно присъствие. След него не нахълта нито един спомен, лице или глас на другите животи в нея.

Алая си позволи несигурна въздишка.

Но заедно с въздишката се появи нова мисъл. Тя силом овладя съзнанието й, сякаш бе нейна, макар да се долавяха и други тихи гласове.

Старият барон е олицетворение на злото. Той уби баща ти. Насмалко не уби теб и Пол. Опита, но не успя.

Тя отново чу басовия глас на барона, но сега лицето му така и не се появи.

— Наистина, щях да те убия. Нима не бе застанала на пътя ми? Но онзи спор свърши. Сега ти си новата истина.

Алая се улови как кима, грапавата повърхност на пейката леко ожули бузата й.

Думите му бяха правдиви. Логиката в тях бе подсилена от едно познато бин-джезъритско наставление: „Целта на спора е да се промени естеството на истината.“

Да… От „Бин Джезърит“ биха го казали точно с тези думи.

— Абсолютно вярно! — рече баронът. — Аз съм мъртъв, а ти си жива. Моята форма на съществуване е прекалено деликатна. Аз съм само памет на собствената си личност, намираща се в теб. И изпълнявам твоите заповеди. Искам тъй малко срещу мъдрите съвети, които съм длъжен да ти давам.

— Какво ще ме посъветваш да направя сега? — попита тя, надявайки се да го провери.

— Безпокоиш се за снощната си присъда — отвърна той. — Не си сигурна дали думите на Пеймон са ти докладвани вярно. Може би Джавид е видял в него заплаха за облеченото си в твоето доверие място. Нима не това е обзелото те съмнение?

— Д-да.

— А то почива на внимателно наблюдение, нали? Джавид се отнася с нарастваща интимност към личността ти. Дори Дънкан го е забелязал, така ли е?

— Знаеш, че е така.

— Тогава всичко е наред. Направи от Джавид свой любовник и…

Не!

— Дънкан ли те безпокои? Но твоят съпруг е ментат-загадка. Той не може да бъде повлиян или наранен от работата на плътта. Не си ли долавяла понякога колко далече се намира от теб?

— Но, но той…

— Като ментат Дънкан веднага би разбрал, стига това да го интересува, какво правиш, за да унищожиш Джавид.

— Да унищожа…

— Без съмнение! Могат да се ползват и опасни средства, но те следва да бъдат изоставяни, когато стават прекалено опасни.

— Тогава… Защо… Искам да кажа…

— Ех, скъпоценно мое тъпаче! Заради стойността, която е скрита в урока.

— Не разбирам.

— Ценностите, мило ми внуче, зависят от начина, по който се приемат след техния успех. Послушанието на Джавид трябва да бъде безусловно, той да приеме абсолютната ти власт, а неговото…