Франк Хърбърт - Децата на Дюн

Джесика закри очите си с длани и усети как ръцете на Фарад’н я подкрепят.

Алая продължаваше да беснее с несвързани викове. От устата й изригваха отвратителни ругатни и проклятия:

— Ще те убия! Ще изпия кръвта ти!

Звуци от много различни езици, смесени и объркани, се заизливаха в стаята.

Пазачите, свити и струпани в коридора, вдигаха пръсти със знака на червея, след което притискаха юмруци до ушите си. Тя бе обладана! Обсебена!

Лито се изправи и поклати глава. После пристъпи към прозореца и с три бързи удара разби и изхвърли от рамката смятаното за нечупливо стъкло, подсилено с кристални нишки.

По лицето на Алая заигра лукаво изражение. След миг Джесика различи някаква пародия на гласа си, произнасящ бин-джезъритската повеля през разкривени устни:

— Всички вие! Стойте по местата си!

Светата майка свали ръце от очите си. Бяха мокри от сълзи.

Алая се претърколи на колене и се изправи.

— Не знаете ли коя съм аз?

Гласът й звучеше както някога мелодично и весело, макар Алая от младостта си вече да не съществуваше:

— Защо ме гледате така?

После се обърна с умоляващи очи към Джесика:

— Майко, накарай ги да спрат.

Джесика успя само да направи отрицаващ знак с глава, обзета от неописуем ужас. Всички някогашни забрани и предупреждения на „Бин Джезърит“ се оказваха напълно верни. Тя се вторачи в Лито и Гани, застанали един до друг близо до Алая. Какво ли означаваха предупрежденията за двамата нещастни близнаци?

— Бабо — поде Лито с нотка на молба в гласа си, — ще трябва ли да приложим изпитанието за обсебване?

— Кой си ти, че ще говориш за изпитание? — запита Алая с кисел и раздразнителен мъжки глас, издаваш чувствен и самовластен човек, затънал дълбоко в задоволяване на собствените си удоволствия и капризи.

Лито и Ганима го разпознаха. Старият барон Харконен. Ганима чу същият глас да отеква в главата й, но вътрешната вратичка прихлопна и тя почувства майка си, бдяща на своето място.

Джесика продължаваше да мълчи.

— В такъв случай аз вземам решение — каза Лито. — А изборът е твой, Алая. Изпитанието за обсебване или… — той посочи с глава към открития прозорец.

— Кой ти дава правото да предлагаш избор? — пак запита леля му с все същия глас на стария барон.

— Демоне! — изкрещя Ганима. — Остави я сама да избере!

— Майко — захленчи Алая с глас на малко момиче. — Майко, какво правят? Как искаш да постъпя? Помогни ми.

— Сама си помогни — отсече Лито.

За миг той видя срината леля си в собствените й очи — свирепа безизходица, която също го обзе за миг и изчезна. Тялото и се раздвижи колебливо и несигурно, сякаш някой я подбутваше. Подвоуми се, залитна и се отклони от вече поетия курс, но пак се върна към него, неотклонно доближавайки открития прозорец. Гласът на стария барон отново забесува от устните й:

— Спри! Казвам ти да спреш! Заповядвам ти! Спри! Опитай това!

Алая сграбчи главата си с две ръце и със залитане застана до отвора. Бедрата й опряха плоския перваз. А гласът не спираше да беснее:

— Не го прави! Спри и ще ти помогна. Измислил съм как. Послушай ме. Казвам ти да спреш! Чакай, недей!

Алая свали ръце от главата си и сграбчи разбитата каса на прозореца. С едно-единствено движение отскочи леко над подпрозоречната плоскост и изчезна. Дори не извика, докато падаше.

Всички в залата чуха рева на тълпата и тъпия удар, когато тялото се стовари върху стъпалата, очакващи го далече долу.

Лито погледна към Джесика и рече:

— Казахме ти да имаш милост към нея.

Светата майка се обърна и зарови лицето си в униформата на Фарад’н.

— Братовчеде, нощем той тича — каза Ганима. — Бяга. Виждал ли си го?

— Не — отговори Фарад’н.

Заедно с Ганима той чакаше пред малката зала за аудиенции в Храма, където Лито ги бе извикал. Тйеканик стоеше встрани, почувствал се неловко в присъствието на лейди Джесика, която изглеждаше затворена в себе си, сякаш умът й се намираше на съвсем друго място. Едва час бе минал след утринното хранене, ала вече много неща бяха приведени в движение — призивни известия до Сдружението и послания до ПОСИТ и Ландсрада.