Франк Хърбърт - Децата на Дюн

Двамина от стражата, очевидно изпълнявайки заповеди на Зиа, пристъпиха напред и застанаха между нея и останалите. Другите гвардейци отстъпиха встрани. Алая се облегна на дясната рамка на прозореца и посочи надолу:

— Оттук наистина се вижда най-добре.

Джесика, облечена с традиционната си черна аба, я погледна внимателно и придружи Фарад’н до прозореца, но застана между него и пазачите.

— Много любезно от ваша страна, лейди Алая — рече Фарад’н. — Слушал съм доста за този Проповедник.

— И ето го ей там в плът и кръв — отговори Алая.

Тя видя, че Фарад’н е облечен в сивата униформа на сардукарски командир, но без отличителни знаци. Слабата му фигура се придвижваше с изящество, което следваше да бъде оценено високо. Може би този принц от династията Корино криеше способности, различни от всеизвестните му безполезни занимания.

Гласът на Проповедника кънтеше в залата от усилвателя до прозореца. Алая почувства трепет в костите си, причинен от същия този глас, и се заслуша в думите, без да може да устои на изкушението.

— Намерих се в пустинята Зан — извика Проповедникът. — В нейната безкрайна пустош. И Бог ми заповяда да очистя това място. Тъй като в пустинята ни предизвикваха и изкушаваха, а ние скърбяхме там; изкушаваха ни да се отречем от всичко, което винаги е било наше.

Пустинята Зан — помисли Алая. Така бе назовано мястото на първото изпитание на странниците Зенсуни — прародители на свободните. Но какви бяха тези думи! Нима се хвалеше за разрухата, сполетяла укрепените сийчове на племената, останали й верни?

— В земите ви скитат диви зверове — продължи Проповедникът с глас, раздиращ пространството над площада. — Горестни създания пълнят домовете ви. Вие, които ги напуснахте, никога вече няма да множите дните си по пясъка. Да, вие, които се отрекохте от нашите порядки ще свършите дните си в оцапано гнездо, ако продължите по същия път. Но ако се вслушате в моето предупреждение, Бог ще ви преведе през земя, осеяна с капани, за да стигнете до Божиите Планини. Шай-хулуд ще ви води.

От тълпата се разнесоха тихи стонове. Проповедникът млъкна и обърна празните си очни кухини в посока на стенанията. После вдигна ръце, разпери ги нашироко и извика:

— О, Господи, плътта ми копнее за Твоя път в суха и жадна земя!

Възрастна жена — очевидно бежанка, за което говореха окърпените й вехти дрехи — простря ръце към него и умолително извика:

— Помогни ни, Муад’Диб. Помогни ни!

С внезапен спазъм на страх в гърдите си Алая си зададе въпроса дали възрастната жена наистина знае кой е той. Погледна към майка си, но Джесика не помръдваше, разпределила вниманието си между стражата на Алая, Фарад’н и гледката от прозореца. Принцът стоеше като прикован, очарован от видяното.

Алая отново надникна през отвора, търсейки жреците от Храма. Те липсваха, значи можеше да се предположи, че са избрали обиколен път, за да излязат право при стъпалата.

Проповедникът посочи с дясната си ръка главата на възрастната жена и извика:

— Само вие можете да си помогнете! Бяхте се разбунтували. Извикахте сухия вятър, който нито изчиства, нито охлажда. Вие носите товара на нашата пустиня, а вихърът иде от онова място, от онази ужасна земя. Бил съм там. Водата изтича в пясъка от разбитите канати. Писъци се носят над земята. Вода пада от небето на самия екватор на Дюн! О, приятели мои, Бог ме проводи със строга заръка. Веднага опънете в пустинята широк път за нашия Господ, защото аз съм гласът, идващ при вас от пустошта.

Той посочи стъпалата в нозете си с изпънат потрепваш пръст:

— Тук не е запусната джедида, която никога вече няма да бъде обитавана! Тук сме яли храната небесна. И пак тук шумът от чужденците ни прогонва от домовете! А ти отглеждаш мъка за нас — земя, която никой не обитава и през която никой не минава.

Тълпата се размърда неспокойно, бежанците и свободните от града се заоглеждаха, насочили вниманието си към поклонниците за хажра, намиращи се сред тях.

От него може да пламне кървав метеж — помисли Алая. — Нищо, нека го направи. Жреците ми тъкмо ще го пипнат в бъркотията.

В същия миг видя петимата си служители — стегнат възел от жълти роби, слизащи по стъпалата зад Проповедника.

— Водите, които разстлахме, се превърнаха в кръв — продължаваше той, размахал встрани ръцете си. — Кръв по нашата земя! Погледнете пустинята, която можеше да ликува и да цъфти; тя примами чужденците и ги съблазни. Те идват за насилие! Лицата им са сплъстени едно до друго, също като за последния вятър на Крализец! Те струпват пясъка като в плен. Изсмукват обилието му — богатството, скрито в дълбините. Погледнете ги, тръгнали да вършат пъкленото си дело. Писано е: „И аз се изправих сред пясъците, и видях звяр да се издига, излизайки от тях, а на главата на звяра стоеше името на Бога!“