Франк Хърбърт - Децата на Дюн

— Защо доведе Проповедника? — попита Халик. — В Джакуруту ми казаха, че работи за тях.

— Вече не. Дойде с мен, защото Алая иска да го убие.

— Така ли? Тогава, според тебе, тук е в безопасност?

— Ти си неговата безопасност.

През цялото време Проповедникът бе стоял до тях и слушал разговора им, без да дава вид, че го интересува особено.

— Гърни, той се оказа добър служител — рече Лито. — Династията на атреидите не е изгубила чувството си на дълг към онези които й служат добре.

— Династията на атреидите?

— Аз съм династията на атреидите.

— Но избяга от Джакуруту, преди да приключа с изпитанието, за което се разпореди баба ти — напомни студено Халик. — Как можеш да предположиш…

— Животът на този човек трябва да се пази така, сякаш е твой — заяви Лито, все едно не бе чул никакво възражение, и издържа без трепване втренчения поглед на другия.

Джесика бе обучила Халик на много от бин-джезъритските фини похвати за наблюдение, ала сега той не забеляза нищо друго, освен спокойната увереност на момчето. Въпреки всичко, заповедите на светата майка оставаха в сила.

— Баба ти ме натовари да завърша курса на твоето обучение и да се уверя, че не си обсебен.

— Не съм обсебен — беше безизразният отговор.

— Тогава защо избяга?

— Намри имаше заповед да ме убие, въпреки всичко. Алая му бе наредила.

— Значи си Прорицател, така ли?

— Да, така е — отново безстрастно изявление, пълно със самоувереност.

— И Ганима също ли?

— Не.

Проповедникът наруши мълчанието си, извръщайки празните си очни кухини към Халик, като сочеше Лито:

— И ти си мислиш, че можеш да го прекараш през изпитание?

— Не се намесвай, след като изобщо не познаваш проблема и последствията от него — заяви Халик, без да поглежда към слепеца.

— О, достатъчно добре ми е известно какви са последствията — рече Проповедникът. — Веднъж бях подложен на изпитанието от една възрастна жена, която мислеше, че знае какво прави. Но се оказа, че не е знаела.

Чак сега Халик го погледна и запита:

— Може би си друг Прорицател, а?

— Всеки би могъл да бъде — отвърна Проповедникът, — дори и ти. Въпросът е в това да си честен към себе си във връзка с естеството на собствените си чувства. Изисква се да си във вътрешно съгласие с истината, но така, че то винаги да бъде разпознавано и приемано.

— Защо се намесваш? — предупредително рече Халик и сложи ръка върху кристалния си нож. Откъде се взе този Проповедник?

— Съпричастен съм към събитията — спокойно обясни мъжът. — Майка ми би могла да пролее кръвта си пред олтара, но моите мотиви са други. А и виждам какво те затруднява.

— Така ли? — с искрено любопитство възкликна Халик.

— Лейди Джесика ти нареди да внимаваш за разликата между вълка и кучето — зе’еб и ке’леб. Според нея вълк е всеки, надарен с мощ и сила, който злоупотребява с даденото му. Но призори има един отрязък от време, когато не може да се направи разлика между вълка и кучето.

— Близо до целта си — рече Халик, отбелязвайки, че повече обитатели на сийча влизат при тях във всекидневната. — Откъде го знаеш?

— Просто познавам този свят. Не разбираш ли? Помисли малко. Под повърхността се намират скали, почва, утаечни пластове, пясък. Това е паметта на планетата — снимка на нейната история. Така е и с човешките същества. Кучето си спомня за вълка. Всеки свят се върти около сърцевината на своето същество, отвъд която следва паметта на спомените, стигащи до повърхността.

— Твърде интересно — промърмори Халик. — Но това помага ли ми да изпълня заповяданото?

— Пусни записа с картината на твоята история, намиращ се в самия теб. А връзката осъществявай така, както го правят животните.

Халик поклати глава. Да, ето я повелителната прямота на атреидите, звучаща от устата на този Проповедник; той многократно я бе разпознавал в миналото, а сега по всичко личеше, че другият си служи и със силата на Гласа. Долови забързаните удари на сърцето си. Нима бе възможно?

— Джесика настояваше за изпитанието с финалния му натиск — натискът, под силата на който скритата същност на нейния внук ще представи себе си — обясни Проповедникът. — А тази същност винаги е била открита за твоя поглед.

Халик се обърна и се вгледа в Лито. Движението му дойде от само себе си, предизвикано сякаш от непреодолими сили.

Проповедникът продължи, все едно че поучаваше твърдоглав ученик:

— Тази млада личност те обърква, защото не представлява отделно същество. Той е общност — сбор от индивиди. И както при всяка общност, подложена на напрежение, членовете й до един могат да приемат команди. А командата невинаги е добронамерена и така тръгват приказките за абоминацията на обсебеното изчадие. Ти, Гърни Халик, винаги си наранявал твърде силно тази общност. Не забелязваш ли, че преобразуванието вече е реалност? Младежът е достигнал в себе си сътрудничеството на сили, които са толкова мощни, че нищо не може да поквари неговото естество. Дори без очи аз го виждам. Веднъж му се противопоставих, но сега изпълнявам неговите нареждания. Той е Лечителят.