Франк Хърбърт - Фани Мае

— Е добре — каза Тулук. — Възможно е структурата на веществото да е била… прецедена през нещо като филтър на атомните частици. Но, тъй като не притежавам нито такъв филтър, нито възможността да осъществя такова „прецеждане“, просто не мога да докажа това по опитен път.

— Все пак трябва да имаш някакви предположения.

— Имам. Просто не мога да си представя филтър, който би осъществил подобно подреждане на частиците без да разруши изцяло органичната структура на материалите, подложени на такъв огромен натиск.

— И какво излиза тогава? — на висок глас попита Билдун без да прикрива нарастващото си раздразнение. — Значи някаква невъзможна машинария е извършила нещо невъзможно с някаква невъзможна материя, при това прилагайки абсолютно невъзможна сила, която… която…

— Да, сър — каза Тулук.

Билдун забеляза, че асистентите на Тулук от външната стая започнаха да го стрелкат с учудени погледи. Влезе в лабораторията и затвори вратата.

— Дойдох тук с надеждата, че ще си открил нещо, което ще ни помогне, — каза Билдун — а ти ми задаваш гатанки.

— Недоволството ти не променя фактите — каза Тулук.

— Да, предполагам, че е така.

— Структурата на клетките от ръката на Паленкито бяха подредени по същият начин — каза Тулук. — Но само тези в близост до мястото на отреза.

— Изпревари следващият ми въпрос.

— Беше очевиден. Причината не се крие в преминаването през пространствената врата. Накарахме доста от нашите хора да минат през пространствени врати, носейки най-разнообразни материали. После тестувахме произволно избрани клетки, както живи, така и мъртви.

— Две гатанки за един час е повече, отколкото ми се нрави — каза Билдун.

— Две?

— Вече имаме двайсет и осем точки в пространството, засечени по време на сполучливите или не опити на Абнет да бичува Кейлбанът. Правите лини, съставени от тези точки и позицията на хидробола, обаче, съвсем не очертават конус. Така че и тази теория не излезе вярна, освен, разбира се, ако Абнет не скача от планета на планета.

— С контрола върху S-системата, който има тя наистина може да си подскача насам-натам.

— Не, не мисля, че е така. Не е в стила й. Тя е домоседка. Обича да се спотайва в леговището. Не би тръгнала да прави рокади без да е абсолютно наложително.

— Може би праща само Паленкитата.

— Не, тя всеки път е с тях.

— Досега сме събрали общо шест ръце и толкова камшици — каза Тулук. — Искаш ли да повторя тези тестове върху всички от тях?

Билдун се втренчи в Рийва. Не очакваше да чуе от него такъв въпрос. Тулук винаги е бил трудолюбив и никога не оставаше работата си недовършена.

— А ти какво би предпочел да правиш? — попита Билдун.

— Нали каза, че вече имаме двайсет и осем точки в пространството. Двайсет и осем е едно от Евклидовите идеални числа. Четири пъти простото число седем. Числото е абсолютен индикатор за произволност. Но ние очевидно сме изправени пред проблем, който изключва произволността. Следователно се сблъскваме с действието на организационен модел, който не може да се открие чрез числен математически анализ. Искам да подложа пространственото разположение на тези точки на пълен анализ, който да включва както изменението им в триизмерното пространство, така и във времето. След което ще потърся сходство в…

— Ще възложиш на някой от помощниците си тестуването на останалите ръце и камшици, нали?

— Това се разбира от само себе си.

Билдун поклати глава.

— Това, което прави Абнет, е просто невъзможно!

— Щом все пак го прави, значи е възможно.

— Но, те трябва да са все някъде! — ядно отвърна Билдун.

— Намирам за твърде странна — каза Тулук — тази привичка, която си усвоил от хората да казваш очевидни неща по такъв патетичен начин.

— О, върви по дяволите! В ада ти е мястото! — Билдун се обърна, излезе от лабораторията и затръшна вратата след себе си.

Тулук се втурна след него, отвори вратата и извика към отдалечаващия се гръб:

— Ако искаш да знаеш, ние Рийвите сме на мнение, че всички отдавна се намираме в ада!

Върна се край масата като продължаваше да си мърмори. Хората и Пан Спечите са невъзможни същества. Като изключим Маккай, разбира се. Ето един пример за човек, който поне от време на време беше способен да постигне разбирателство с разумните представители на висшите аналитични видове. Е, във всеки вид съществуваха и екземпляри изключения от общоприетите норми.