Франк Хърбърт - Фани Мае

— Какво се е случило? — попита той.

— Тия Пластични фризьори! — ядно отвърна тя. — Представи си само, искат да си ходят вкъщи !

— Изпрати ги.

— Но откъде ще намеря други?

— Голям проблем, не ще и дума.

— Не ми се подигравай, Чео!

— Кажи им тогава, че не могат да се върнат вкъщи.

— Казах им.

— А каза ли им защо?

— Разбира се, че не! Как можа да го помислиш!

— Но нали каза на Фурунео.

— Да, но вече си научих урока. Къде са адвокатите ми?

— Току-що си тръгнаха.

— Но аз имах още нещо да обсъдя с тях!

— Не може ли да почака?

— Ти знаеше , че имам още работа. Защо ги пусна?

— Млис, нали не искаш наистина да знаеш другата причина за идването им?

— Кейлбанът е виновен — каза тя. — Това е нашата версия и никой не може да я обори. За какво друго бяха дошли тъпоумните юристи?

— Млис, остави това.

— Чео!

Очите му внезапно пробляснаха.

— Както искаш. Донесоха официална молба от БюСаб. Онези са питали Кейлбана за главата на Фурунео.

— Глав… — тя пребледня. — Но откъде знаят, че ние…

— Просто са го сметнали за най-добрия ход при тези обстоятелства.

— Ти какво им каза? — прошепна тя, втренчена в лицето му.

— Казах им, че Кейлбанът е затворил пространствената врата, точно когато Фурунео се е опитал да мине през нея по свое собствено желание.

— Но нали те знаят, че ние контролираме S-системата — повиши глас тя. — Проклети да са!

— Да, — каза Чео — обаче Фани Мае размотаваше Маккай и приятелчетата му нагоре надолу. А това показва, че не ние контролираме системата.

— Точно това ти бях казала и аз. Нали така?

— Това ни дава добра възможност да отлагаме — каза той. — Фани Мае е изпратила някъде главата и ние не знаем къде. Казах й, разбира се, да откаже да им предаде главата.

— Значи това… — преглътна тя — това си им казал?

— Разбира се.

— Но какво ще стане, ако питат Кейлбана?

— Вероятността да получат смислен отговор е толкова голяма, колкото и възможността отговорът й да ги обърка още повече.

— Много хитро си постъпил, Чео.

— Нали затова ме държиш при себе си?

— Държа те и по други някои мои си причини — усмихна се тя. — Разчитам на това — каза той.

— Знаеш ли, — каза тя — ще ми липсват.

— Кой ще ти липсва?

— Преследвачите ни.

Билдун стоеше на прага на личната лаборатория на Тулук с гръб към дългата външна стая, където асистентите на Рийва провеждаха повечето от изследванията си. Хлътналите очи на шефа на Бюрото излъчваха някакъв странен блясък, някакво особено сияние, което съвсем не прилягаше на хуманоидните черти на лицето му.

Чувстваше се слаб и тъжен. Имаше усещането, че се намира на дъното на дълбока пещера, чиито стени постоянно се приближаваха към него и го притискаха. Тук, на дъното не се усещаше полъхът на вятъра и не се виждаха звезди. Времето се затваряше над всички. Тези, които обичаше и тези, които го обичаха щяха да умрат. Цялата любов на разумния свят щеше да умре. Вселената щеше да остане бездомна, обвита в тъга.

Всяка фибра от хуманоидното му тяло оплакваше съдбата на снежинките, листата, слънцата, които щяха да осиротеят.

Чувстваше необходимостта от правилни решения и бързи действия, но се страхуваше от последствията на всичко, което би дръзнал да стори. Всяко нещо, до което се докоснеше, можеше да се разпадне и да изтече на прах между пръстите му.

Видя, че Тулук работи пред една маса до отсрещната стена. Беше отрязал ивица волска кожа от камшика и я бе опънал между две клеми. Само на милиметър по-надолу, успоредно на ивицата кожа бе поставена тънка метална пръчица, която висеше в пространството без никаква видима опора. Святкащи електрически искрици изпълваха празнината между двете. Приведен над масата, Тулук отчиташе данните от някакви скали в основата на уреда.

— Нещо важно ли прекъсвам? — попита Билдун.

Тулук превъртя някакъв ключ върху масата, изчака малко, после го превъртя още веднъж. Улови пръчицата в момента, в който невидимата сила, която я държеше я освободи. После я постави върху стойката на стената над масата.

— Глупав въпрос — каза той и се обърна.

— И така да е — отвърна Билдун. — Възникна един проблем.

— Ако ги нямаше проблемите, щяхме да сме безработни — каза Тулук.

— Май няма да получим главата на Фурунео — продължи Билдун.