Франк Хърбърт - Фани Мае

— Мина толкова време, че и без това сигурно нямаше да можем да предизвикаме необходимата реакция на нервните окончания — каза Тулук. Присви лицевия си отвор във формата на S-изражение, което издаваше задълбочен размисъл при Рийвите, но което предизвикваше усмивки по лицата на другите разумни. — Какво казват астрономите за разположението на звездите, които е видял Маккай в небето над тайнствената планета?

— Смятат, че вероятно има някаква грешка при записа от имплантирания мозъчен рекордер.

— Така ли? И защо?

— Първо, няма дори и следа, нито най-нищожен намек за различие в звездните величини.

— Всички видими звезди имат еднаква светлинна интензивност?

— Очевидно.

— Много странно.

— Второ, — продължи Билдун — най-близкият модел на конфигурация на съзвездията до този, който е запечатан в съзнанието на Маккай, отдавна не съществува.

— Какво искаш да кажеш?

— Ами… ясно се различават Голямата Мечка, Малката Мечка, както и някои други съзвездия и зодиакални прилики, но… — присви рамене.

Тулук се бе втренчил в него неразбиращо.

— Тези имена абсолютно нищо не ми говорят — каза той.

— О, да… съвсем забравих — отвърна Билдун. — Когато ние Пан Спечите сме решили да копираме човешките форми, много внимателно и задълбочено сме проучили и цялата история на вида им. Тази конфигурация на съзвездията, за която ти говорех е същата, която е била видима от древната им родна планета.

— Разбирам.

— Още една загадка в добавка на това, което открих за материята на този камшик.

— Какво си открил?

— Нещо много странно. Части от кожата притежават структура с особено подреждане на атомните частици.

— Особено ли? Как така?

— Просто са подредени. Подредени абсолютно акуратно. Никога не съм виждал нещо подобно, с изключение на някои процеси на енергийно изтичане на флуиди. Като чели материалът е бил подложен на някакъв особен натиск или пресоване. Резултатът е донякъде подобен на този от неомазерно подреждане на светлинни кванти.

— Това не изисква ли огромно количество енергия?

— Вероятно да.

— Но какво ли може да го причини?

— Не знам. Най-интересното е, че това ново подреждане не е постоянно. Структурата показва признаци на така наречената „пластична“ или „формална“ памет. Тя бавно си възвръща обичайните, генетично познати форми.

Билдун долови ударението, което Тулук постави върху последното словосъчетание, и което издаваше неясната му тревога.

— Генетично познати? — повтори той.

— Това е другото, което ме притеснява — каза Тулук. — Нека ти обясня. Тези структури на атомните частици, както и отговарящите им свръх-структури, носители на генетичната информация, преминават през много бавна еволюция. Сравнявайки сходни структури, лесно може да се определи времето на образуване на даден екземпляр дори и до две-три хиляди стандартни години назад. Тъй като животинските клетки дават основните съставки от протеини за изкуствените ни хранителни разтвори, ние пазим доста пълен комплекс от техни образци от много дълъг период от време. Странното при този камшик — посочи го с един от речевите си израстъци — е, че генетичната му структура е много, много стара. Направо древна.

— Колко древна?

— Може би, от около няколко стотин хиляди години.

Билдун осмисли за момент казаното.

— Но нали по-рано твърдеше, че кожата е на не повече от две години.

— Така показваха тестовете чрез катализа.

— Възможно ли е този натиск при подреждането на атомните частици, за който говориш, да е объркал генетичната структура?

— Евентуално.

— Значи ти се съмняваш в това, така ли?

— Да.

— Нима се опитваш да микажеш, че този камшик е пренесен напред във времето?

— Не се опитвам да ти кажа нищо друго, освен фактите, които вече ти докладвах. Резултатите от двата теста, всеки от които е надежден сам за себе си, взаимно се изключват. Не съвпадат. Показват различно време на образуване на тестуваната материя.

— Пътуването във времето е невъзможно — каза Билдун.

— Винаги сме мислили, че е така.

— Не. Винаги сме знаели , че е така. Доказано е и по теоретичен път, чрез математически изчисления и по опитен път в научните лаборатории. Пътуването във времето е глупост, мит, измишльотина, която да забавлява въображението ни. Отхвърляме това предположение и остава единствената възможност: натискът, силата, която е причинила подреждането на атомните частици е променила и генетичната структура.