Франк Хърбърт - Фани Мае

— О, по дяволите! — възкликна Маккай. — Ако разбирам и половината от…

Кафеникавата ръка на едно Паленки, стиснала камшик, се появи точно над огромния супник. Камшикът изплющя. Гейзер от зеленикави пръски изригна сред виолетовото сияние. Ръката с камшика изчезна преди Маккай да успее да реагира.

— Фани Мае, — прошепна той — още ли си тук?

Мълчание… и после:

— Не е смях, Маккай. Това, което наричаш изненада — да, но не смях. Прекъснах линията. Това бичуване много внезапно.

Маккай въздъхна, отбеляза времето на инцидента в мозъчния си часовник и предаде координатите със следващия контакт на Таприсиота.

Нямаше смисъл да обсъждат понятието болка, помисли си той. Щеше да бъде също толкова безрезултатно, колкото да обсъждат вдишването на камшиците, или издишването на субстанция… или поддържане нивото на обмен, или гладът, или пък звездните маси… или защо Кейлбаните придвижват другите разумни само чрез енергията на виждането . Разговорът пак беше стигнал до задънена улица.

И все пак, Тулук беше прав — наистина бяха постигнали минимален напредък. S-контактите за осъществяването на бичуванията изискваха определена периодичност, редуваха се през определени интервали от време, които можеха да бъдат установени. Може би наистина имаше намесена линия на зрително възприятие. Едно нещо бе сигурно — Абнет се намираше на някаква реална планета. Тя и цялата й тайфа от психясали приятелчета — нейните подлизурковци! — се намираха все някъде из Космоса и местоположението им можеше да бъде открито. С нея бяха Паленки, няколко ренегата Рийви, един Пан Спечи извън закона и само Бог знае каква още измет. Тя имаше също и Пластични фризьори, а вероятно и Таприсиоти. А таприсиотите, Пластичните фризьори и този Кейлбан използваха един и същи вид енергия за да вършат работата си.

— Можем ли да опитаме още веднъж да открием планетата на Абнет? — попита Маккай.

— Договорът забранява.

— Ти си задължена да го спазваш, така ли? Дори до смъртта си?

— Да го спазвам до окончателното разпадане, да.

— А то е доста близо, нали?

— Степента на окончателното разпадане става видима за личността ми, — каза Кейлбанът. — Вероятно това е равно на близо.

Ръката с камшика отново изникна от нищото, изля водопад от зеленикави пръски във въздуха и изчезна.

Маккай се стрелна напред и спря пред супника. Никога досега не се бе приближавал толкова близко до Кейлбана. Тук беше още по-горещо. Някакво гъделичкащо усещане премина нагоре-надолу по ръцете му. От зеленикавите пръски нямаше и следа, нито на пода, нито някъде другаде. Маккай почувства настойчивото привличане на Кейлбанското неприсъствие , заплашително силно от такова близко разстояние. Насили се да се обърне. Дланите му се изпотиха от страх.

От какво ли друго се страхувам тук? — зададе си мислено въпроса той.

— Последните две атаки бяха много близко една след друга.

— Отбелязана позиционна близост — каза Кейлбанът. — Следваща последователност по-далечна. Вие казвате по-надалече? Вярно?

— Да. Последно ли ще бъде следващото бичуване за теб?

— Моята личност не знае — каза Кейлбанът. — Твоето присъствие намалява интензивността на атаките. Ти… отхвърляш? А, отблъскваш!

— Без съмнение — каза Маккай. — Искам да разбера защо твоята смърт означава край за всички останали?

— Ти си придвижвал своята личност с S-ефекта нали? — попита Кейлбанът.

— Всеки го е правил!

— Защо? Обясни защо?

— Защото той концентрира в себе си цялата проклета вселена. Той… той създаде специализираните планети — планетите на медените месеци, гинекологичните планети, педиатричните планети, планетите за зимни спортове, гериатричните планети, планетите за плувни спортове, планетите — библиотеки, и какви ли още не. Дори БюСаб има своя собствена планета. Никой вече не може да си върши работата без помощта на S-ефекта. От последните данни, които четох се вижда, че по-малко от един процент от разумното население никога не е използвало пространствена врата.

— Истина. Това използване създава свръзки, Маккай. Трябва да хванеш това. Свръзките трябва да се разкачат с моето абсолютно разпадане. Това означава абсолютно разпадане и за всички, които са използвали S-пространствени врати.

— Щом казваш. Но все пак не мога да разбера защо?

— Изглежда, защото себеподобните ми са ме избрали за… координатор? Неподходящ термин. Тунел? Държител, може би. Не, все още неподходящ. Ааа! Аз, моя личност, аз съм S-око!