Франк Хърбърт - Фани Мае

— Много добре. Съгласявам се.

— Бих искал отново да се опитам да разбера кога, на какви интервали от време настъпват бичуванията — каза Маккай.

— Когато формите достигнат подходящите размери — отвърна Кейлбанът.

— Ти вече каза това. Но кои форми?

— Вече? — попита Кейлбанът. — Това означава по-рано?

— По-рано — съгласи се Маккай. — Точно така. Ти каза това за формите и преди.

— По-рано и преди и вече — каза Кейлбанът. — Да; времена на различно пресичане на линеарните изменения на пресичащите се свръзки.

За Кейлбаните времето представлява поредица от точки върху права линия, припомни си Маккай опитът за обяснение на Тулук. Трябва да търся тънките различия; те са единственото нещо, което това същество вижда.

— Кои форми? — повтори Маккай.

— Формите, определени от линиите на продължителност — каза Кейлбанът. — Аз виждам много линии на продължителност. Странно, вие притежавате визуални възприятия само за една от тези линии. Много странно. Други учители обясняваха това на мен, но не можах да стигна разбиране… крайна степен на свиване. Аз харесвам ускорението на молекулите, но… поддържане нивото на обмена обърква.

Обърква, а! помисли си с горчивина Маккай.

— Какво ускорение на молекулите? — попита той.

— Учителите дефинират молекулата като най-малката физическа единица на елементите или съединенията. Вярно?

— Да така е.

— Това за мен е трудно за разбиране, защото съществува разлика във възприятията на нашите видове. Вместо това, да приемем, че молекулите са еквивалентни на най-малките физични частици, видими за нашите видове. Вярно?

Каква разлика има? помисли си Маккай. Всичко това са глупости. Как бяха стигнали до въпроса за молекулите и ускорението, тръгвайки от подходящите размери на така и неизяснените форми?

— Добре, но защо ускорение? — настоя Маккай.

— Когато говорим един на друг, по линиите на комуникация настъпва ускорение.

О, по дяволите! помисли си Маккай. Надигна термосът, отпи глътка вода и се задави. Приведе се в пристъп на кашлица.

— Значи жегата тук е резултат от ускорение на молекулите? — попита той, когато пристъпът премина.

— Тези понятия не са ли еднозначни? — попита Кейлбанът.

— Няма значение! — изстена Маккай, все още плюейки вода. — Когато говориш с мен… това ли ускорява молекулите?

— Приемам това състояние за вярно.

Маккай внимателно постави термосът на пода и го затвори. Започна да се смее.

— Не разбирам тези понятия — възнегодува Кейлбанът.

Маккай поклати глава. Думите на Кейлбана все още достигаха до него по странния не-речеви път, но този път той определено усети в тях нещо като кавгаджийски оттенък… гневни нотки. Може би, интонация? Отказа се. Но наистина усети нещо такова.

— Не разбирам! — настоя Кейлбанът.

Това накара Маккай да се разсмее още по-силно.

— О, Боже, — успя да изрече, когато нормализира дишането си. — Старият виц все пак се оказа истина, а никой не подозираше това. О, Боже мой. Говоренето наистина е само топъл въздух!

Отново избухна в смях.

Превиваше се от смях на пода в напразни опити да възстанови нормалното си дишане. Най-после се изправи седнал, отпи глътка вода и затвори термоса.

— Научи ме — настоя Кейлбанът. — Обясни тези необичайни понятия.

— Понятия ли? А… да. Смях. Това е обичайният начин, по който реагираме на някаква изненада, която не носи фатални последици. Няма важно значение за комуникацията.

— Смях — каза Кейлбанът. — Наблюдаваното понятие засечено в друга точка.

— Друга точка… — прекъсна го Маккай. — Искаш да кажеш, че и преди си чувал това понятие?

— Преди. Да. Аз… мен… аз правя опит за разбиране на понятието смях. Ще разискваме ли сега значението му?

— Не, по-добре не — възпротиви се Маккай.

— Отрицателен отговор? — попита Кейлбанът.

— Точно така — отрицателен. Много по-любопитен съм относно това, което каза за… поддържане нивото на обмена. Точно това каза, нали? Поддържането нивото на обмена обърква?

— Аз направих опит да определя вашата позиция на едно-линейни — каза Кейлбанът.

— Значи така мислиш за нас, а? — попита Маккай. — Като за едно-линейни? — Изведнъж се почувства жалък и съвсем не на място.

— Отношението на свръзките едно към много, много към едно — каза Кейлбанът. — Поддържане нивото на обмена.

— Как, по дяволите, доведохме този разговор до задънена улица? — попита Маккай.

— Ти търсеше позиции… отправни точки, където да поставиш бичуванията — каза Кейлбанът. — Това започна разговорът.