Франк Хърбърт - Фани Мае

— Благодаря, че ми го напомни — каза той. Скочи долу, седна на едно кучекресло от другата страна на масата и отново прикова погледа си в нея.

Тя погледна към Билдун и започна:

— Ето и последните факти. Преди около два часа с помощта на едно Паленки Абнет се е опитала отново да бичува Кейлбана. Действайки според нашите указания, един щурмовак е осуетил нападението. Отсякъл е ръката на Паленкито с лъчемет. В резултат на това адвокатите на Абнет вече са подали искова молба в съда.

— Били са готови с нея предварително — каза Маккай.

— Очевидно — съгласи се тя. — Обвиняват ни в незаконен саботаж, злоупотреба със служебно положение, тежка телесна повреда, злонамереност, предумишлена вреда, престъпно нехайство…

— Злоупотреба със служебно положение? — повтори Маккай.

— Това е клауза от робо-легалното законодателство, не е от Гоакинската юрисдикция. Разбира се, не е необходимо да се явяваме в съда и да отговаряме по обвиненията преди… — Тя замълча и сви рамене. — Е, вие всички знаете процедурите. След като Бюрото е юридическо лице, всички негови членове носят колективна отговорност в случай, че са извършени незаконни или неправомерни действия от страна на негови служители, които са изпълнявали задължения възложени им от…

— Чакай малко! — прекъсна я Маккай. — Това е много по-дръзко от страна на тия негодници, отколкото бях очаквал.

— Те искат още — продължи Ханъман — Бюрото да бъде подведено под отговорност по параграфа за углавно престъпление за това, че поради престъпно нехайство, не е могло да предотврати извършването на углавното престъпление и не е предало на закона извършителят.

— Споменават ли имена? — попита Маккай.

— Не.

— Щом са толкова смели, значи са на ръба на отчаянието — каза Маккай. — Но защо?

— Те знаят, че ние няма да си стоим със скръстени ръце и да позволим да се избиват хора — каза Билдун. — Знаят, че имаме копия от договора на Абнет с Кейлбана и че, според този договор, тя единствена има достъп до пространствената врата на Кейлбана. Никой друг не би могъл да бъде отговорен за смъртта на Фурунео и виновникът…

— Забравяте Кейлбана — каза Маккай.

Гробовно мълчание се възцари в стаята.

— Не искаш да кажеш, че вярваш Кейлбанът да е… — започна Тулук.

— Не, не вярвам да го е направил — каза Маккай. — Но не мога да докажа това пред робо-легален съд. Макар че и това е една интересна възможност.

— Главата на Фурунео — каза Билдун.

— Вярно — съгласи се Маккай. — Трябва да поискаме главата на Фурунео.

— Ами, ако те обвинят Кейлбана в убийството на Фурунео? — попита Ханъман.

— Аз нямам намерение да я искам от тях — каза Маккай. — Ще я поискам от Кейлбана.

Ханъман кимна с глава, без да откъсва очи от Маккай. Имаше известна доза възхищение в погледа й.

— Умно — каза тя. — Ако се опитат да попречат, значи са виновни. Но като получим главата… — Погледна към Тулук.

— Е, какво ще кажеш, Тулук? — попита Билдун. — Мислиш ли, че можеш да измъкнеш нещо от мозъкът му?

— Зависи от това колко време е изминало от настъпването на смъртта до началото на обработката — отвърна Тулук. — Възможностите за връщане към живот на нервните окончания не са неограничени, както знаете.

— Да, знаем — каза Билдун.

— Даааа — рече Маккай. — Сега има само едно нещо, което мога да направя, нали?

— Така изглежда — отвърна Билдун.

— Вие ли ще отзовете щурмоваците или аз да го направя? — попита Маккай.

— А, чакай малко! — намеси се Билдун. — Знам, че трябва да се върнеш в онзи хидробол, но…

— Сам — каза Маккай.

— Защо?

— Не мога да поискам главата на Фурунео в присъствието на свидетели — каза Маккай. — Но това не е всичко. Те искат мен. Аз им се изплъзнах и сега те не са сигурни какво точно знам за скривалището им.

— А ти какво точно знаеш? — попита Билдун.

— Вече обсъдихме това — отвърна Маккай.

— Значи, виждаш себе си като примамка?

— Не бих се изразил точно така — каза Маккай — но ако съм сам, те могат да се опитат да сключат сделка с мен. Може дори да се опитат…

— Може дори да те скъсят с една глава! — изсумтя Билдун.

— Наистина ли мислиш, че си струва? — попита Маккай. Обходи с поглед напрегнатите лица. Ханъман прочисти гърлото си.

— Има един начин да се измъкнем от това положение — каза тя.

Всички погледи се извърнаха към нея.

— Можем да поставим Маккай под постянно наблюдение от Таприсиот.

— Да, и сами да им го набутаме в ръцете! Нали докато е в транс, ще бъде абсолютно беззащитен? — намеси се Тулук.