Франк Хърбърт - Фани Мае

Сайкър прочисти гърлото си.

— Нещо не е наред с Тулук — каза той.

Всички погледи се насочиха към Рийва. Тулук оставаше в същата поза, облегнат на подпорката. Тялото му беше тук, но той самият отсъстваше.

— Той… изгубихме ли го? — изхриптя Билдун и извърна очи. Ако Тулук не успееше да се върне … Колко приличаше това на загубата на его при Пан Спечите!

— Я, някой там да раздруса тоя Таприсиот — заповяда Маккай.

— Само си губим времето. — Гласът принадлежеше на човек от Правния отдел. — Те никога не отговарят на въпроси за… нали знаете. — Погледна неспокойно към Билдун, но той продължаваше да гледа встрани.

— Тулук се свърза с Кейлбана — спомни си Маккай. — Аз му казах да го направи… Това бе единственият начин да ме измъкнете след смъртта на Фурунео. — Изправи се на крака върху масата, стигна до другия й край и се надвеси над Таприсиота.

— Ей, ти! — извика. — Таприсиот!

Мълчание.

Маккай побутна с пръст едно от пипалцата с речеви израстъци. Те се заудряха едно в друго и затракаха като кречетало, но никакъв разбираем звук не се чу.

— Не трябва да ги пипаш — каза някой.

— Докарайте друг Таприсиот — разпореди се Маккай.

Някой се втурна навън, за да изпълни нареждането.

Маккай изтри потта от челото си. Необходимо му беше огромно усилие на волята, за да не се разтрепери. Когато видя брадвата на Паленкито да се спуска, беше казал сбогом на вселената. Окончателно и безвъзвратно сбогом. Все още имаше чувството, че всъщност не се е върнал, че седи някъде отстрани и наблюдава гротескните движения на някакво друго същество, което носеше собственото му тяло, но все пак бе чуждо и непознато. Стаята, думите, които чуваше, действията, на които беше свидетел, всичко това му приличаше на сцена от някаква безсмислена налудничава пиеса. В момента, в който се бе примирил със собствената си смърт, ясно бе осъзнал, че на света има още неизброимо количество неща, които иска да преживее. Тази стая и задълженията му на агент от БюСаб, обаче, не бяха сред тях. Причудливата реалност се удави в егоистичните му спомени. И все пак, собственото му тренирано тяло продължаваше механично да реагира и изпълнява заложените в него програмни действия. Това беше силата на добрата подготовка.

В стаята бе изтикан втори Таприсиот, който хленчеше и се оплакваше непрекъснато. Качиха го на масата без да се съобразяват с непрестанните му протести.

— Нали си имате вече Таприсиот? Защо ме безпокоите?

Билдун се извърна обратно към масата, но не каза нищо. Мълчаливо наблюдаваше сцената. Мислеше за друго. Никой досега не се беше отскубвал от капана на междузвездното пространство.

Маккай се обърна към новия Таприсиот.

— Можеш ли да се свържеш с другия Таприсиот? — попита той.

— Пъча, пъча… — започна Таприсиота.

— Напълно съм искрен! — изкрещя му Маккай.

— Ахсида дей-дей — изписка вторият Таприсиот.

— Ще накарам да те направят на трески, ако веднага не си размърдаш израстъците — изръмжа Маккай. — Можеш ли да осъществиш контакта?

— С кого искаш да те свържа? — попита Таприсиота.

— Не мене, бе, пън със пън такъв! — изкрещя Маккай. — Тях! — посочи той към Тулук и първия Таприсиот.

— Те са залепнали за Кейлбан — отвърна Таприсиотът. — С кого искаш да те свържа?

— Как така залепнали ? — настоя Маккай.

— Оплетени са с Кейлбана — каза Таприсиотът.

— Можеш ли да се свържеш с някой от двамата? — попита Маккай.

— Скоро ще се измъкнат, тогава ще се свържа — каза Таприсиотът.

— Гледайте! — извика Сайкър. Маккай рязко се извърна. Лицевият отвор на Тулук потрепна. Речевите му израстъци се разгънаха, после се прибраха. Маккай затаи дъх. Лицевият отвор на Тулук се отвори широко.

— Невероятно красиво — каза той.

— Тулук? — повика го Маккай.

Отворът се разшири. Очните тръбички се показаха.

— Да? — След малко: — О, Маккай! Значи успя.

— Да те свържа ли сега? — попита вторият Таприсиот.

— Махнете го оттук — нареди Маккай.

С пискливи протести от рода на „щом не ви трябвам, защо ме безпокоите“ Таприсиотът бе изнесен от стаята.

— Какво ти се случи, Тулук? — попита Маккай.

— Трудно е да се обясни — отговори Рийвът.

— Опитай.

— Средата — каза Тулук. — Точките на свързване при повикването се подреждат в пространството в права линия. Нещо като пресечните точки от орбитите на две планети. При това свързване обаче, имаше нещо много особено. Като че ли тази линия пресичаше някаква звездна маса. Това е всъщност контакта с Кейлбана… Ммм, не мога да намеря подходящите думи.