Франк Хърбърт - Фани Мае

— Няма да предприемаме нищо преди да сме се свързали с Маккай! — каза Сайкър. — Положението е изключително деликатно!

Тулук зае мястото си край масата, облегна се на поставката, специално предназначена за неговият вид и кротко каза:

— Още ли не сте се свързали с Маккай? Фурунео трябваше да заповяда на Кейлбана да…

Успя да стигне до тук. От всички страни го заляха с лавина от обяснения и информация.

— Къде е тялото на Фурунео? — попита Тулук след малко.

— Щурмоваците в момента го внасят в лабораторията.

— Уведомихте ли полицията?

— Разбира се.

— Нещо за липсващата глава?

— От нея няма и следа.

— Най-вероятно да е резултат от затварянето на пространствена врата — каза Тулук. — Полицията ли ще поеме разследването?

— Няма да позволим това. Убит е наш служител.

Тулук кимна.

— Тогава съм съгласен със Сайкър. Няма да предприемаме нищо преди да се свържем с Маккай. Този случай бе възложен на него, когато още не знаехме колко заплетени ще станат нещата. Все още той е главният.

— Не трябва ли да преразгледаме това решение? — попита някой от другия край на масата.

Тулук поклати глава.

— Не му е сега времето — рече той. — Всяко нещо по реда си. Фурунео е мъртъв, а той трабваше да е поръчал връщането на Маккай преди известно време.

Билдун, Пан Спечи шефът на Бюрото досега бе слушал внимателно размяната на реплики. Той носеше егото на петоличностната група себеподобни вече седемнайсет години — доста по-дълго от обичайното време за вида си. Въпреки, че самата мисъл за това го отблъскваше по причини, които другите видове никога нямаше да могат да разберат, той знаеше, че съвсем скоро трябва да предаде егото на най-младият член на инкубатора си. Предаването на егото можеше да настъпи и по-рано, ако не бяха задълженията му като командващ Бюрото. Това е високата цена, която плащаме в служба на светът на разумните, помисли си той.

Генетично оформеният хуманоиден външен вид, който той и подобните му възприемаха, целеше да успокои другите хуманоиди и да разсее неприятното отблъскващо усещане, което изпитваха при вида на грозноватите, противни истински форми на едно Пан Спечи. Скоро, обаче, щеше да настъпи времето, когато Билдун нямаше да може да прикрива биологичната си същност и да избегне неприятната гледка, която щеше да представлява за тях. Приятелите му в Бюрото, а и в другите организации на федерацията щяха да станат свидетели на началният стадий на инкубаторната трансформация — изцъклянето на очите, провисването на устните…

Наложи си да не мисли за това. Сега се нуждаеше от пълна мобилизация на силите си.

Почувства, че егото вече започва да се отделя от него, а това беше крайно мъчително усещане за едно Пан Спечи. Но мрачните перспективи, които заплашваха цялата разумна вселена, изискваха да пожертва собствените си страхове. Не трябваше да допуснат Кейлбанът да умре. Докато не се убедеше напълно, че Кейлбанът ще оцелее, той щеше да се вкопчи във всяка възможност за отсрочка, предоставена му от живота, щеше да понесе всички страдания, щеше да преживее хиляди пъти смъртта на егото си в своите кошмари, но нямаше право да се оттегли. Не и когато една ужасна смърт бе надвиснала над всички им.

Забеляза, че Сайкър го наблюдава. В погледа му се четеше неизказан въпрос.

Билдун изрече само две думи:

— Доведете Таприсиот.

Някой близо до вратата се втурна да изпълни нареждането.

— Кой последен е бил в контакт с Маккай? — попита Билдун.

— Мисля, че аз — отговори Тулук.

— Тогава за теб ще е най-лесно — каза Билдун. — Действай.

Тулук присви лицевия си процеп в знак на съгласие.

Въведоха един Таприсиот и му помогнаха да се качи на масата. Той набързо успя да се оплаче, че се отнасят твърде невнимателно към речевите му израстъци, че настройката на средата не е подходяща и че не са му дали достатъчно време да подготви енергийните си полета.

Едва когато Билдун се позова на клаузата за спешни случаи от специалният договор на Бюрото, Таприсиотът се съгласи да действа. Намести се пред Тулук и каза:

— Дата, време и място.

Тулук му даде местните координати.

— Затвори лице — заповяда Таприсиотът.

Тулук се подчини.

— Мисли за контакта — изписука Таприсиотът.

Тулук си представи Маккай.

Мина известно време, но контактът все не се осъществяваше. Тулук отвори лицевия си процеп и го погледна.

— Затвори лице! — заповяда Таприсиота.

Тулук се подчини.