Франк Хърбърт - Фани Мае

— Нещо не е наред ли? — попита Билдун.

— Пази тишина — каза Таприсиота. — Пречиш на настройката на подготвителната среда. — Речевите му израстъци се загърчиха. — Пъча, пъча — каза. — Контактът ще започне, когато Кейлбанът разреши.

— Контактът се осъществява чрез Кейлбан? — осмели се да попита Билдун.

— Контактът по друг начин е невъзможен — отвърна Таприсиотът. — Маккай е изолиран в свръзките на друго същество.

— Не ме интересува как ще го направиш, само се свържи с него! — заповяда Билдун.

Внезапно Тулук потръпна и започна да се унася в налудничавия транс.

— Маккай? — каза той. — Тук е Тулук.

Другите около масата едва разбираха думите му, неясни от конвулсиите на транса.

Опитвайки се да говори колкото се може по-спокойно, Маккай каза:

— Маккай ще бъде тук не повече от още трийсетина секунди, освен ако не се свържете с Фурунео и му кажете да накара онзи Кейлбан да ме измъкне незабавно.

— Какво не е наред? — попита Тулук.

— Целият съм овързан с въжета и едно Паленки идва насам за да ме убие. Виждам го на фона на пламъците. Носи нещо, което подзрително много ми прилича на брадва. Ще ме насече на парчета. Нали знаете как…

— Не мога да се свържа с Фурунео. Той е…

— Тогава се свържи с Кейлбана!

— Знаеш, че не можем да се свържем с Кейлбан!

— Направи го, бе, глупак!

Подчинявайки се на заповедта и защото подозираше, че Маккай може и да е прав щом толкова настоява, Тулук прекъсна контакта и поиска новият разговор от Таприсиота. Това бе противно на всякаква логика. Таприсиотите винаги са казвали, че не могат да осъществят контакт между Кейлбани и разумни.

Наблюдателите в залата видяха как последните конвулсии на транса утихват, подновиха се за кратко после замряха съвсем. Билдун понечи да попита нещо Тулук, но се поколеба. Цилиндричното тяло на Рийва беше някак странно… застинало.

— Чудя се защо Тапито каза, че трябва да се свърже чрез Кейлбана? — прошепна Сайкър. Билдун поклати глава.

— Знаете ли, — каза един Читър, седнал до Тулук — мога да се закълна, че го чух да заповядва на Таприсиота да се свърже с Кейлбана .

— Глупости — каза Сайкър.

— Не мога да разбера — продължи Читърът — как може Маккай да отиде някъде и да не знае къде е?

— Тулук излезе ли от транса или още не е? — В гласът на Сайкър се прокрадваха нотки на страх. — Като че ли е изгубил егото си.

Всички разумни около масата замръзнаха в напрегнато мълчание. Всички знаеха какво иска да каже Сайкър. Нима Рийвът бе попаднал в капана на пространствените разговори? Дали наистина се беше изгубил в необятните дебри, от които личността никога не се завръща?

— СЕГА! — изрева някой.

Събраните около масата рязко се дръпнаха назад в мига, в който Маккай се изсипа от нищото, насред облак от прахоляк и мръсотия. Просна се по гръб върху масата, точно срещу Билдун, който подскочи в стола си. Китките на Маккай кървяха, очите му бяха изцъклени, а рижата му коса стърчеше налудничаво във всички посоки.

— Сега — прошепна Маккай. Обърна се на една страна, видя Билдун и, сякаш това обясняваше всичко, каза: — Брадвата се спускаше.

— Каква брадва? — пожела да узнае Билдун, намествайки се неспокойно в стола си.

— Тази, която Паленкито целеше към главата ми.

— Тази, която… КАКВО?

Маккай се надигна и седна с кръстосани крака. Започна да масажира китките на ръцете си, охлузени и разкървавени от въжетата. После повтори същата процедура с глезените си. В тази поза приличаше на някое от тайнствените жабешки божества на Гоакините.

— Обясни какво става тук, Маккай, — заповяда му Билдун.

— Ами аз… ъъъ, е, за една бройка да ме изтървете. Секунда забавяне щеше да бъде фатална — каза Маккай. — Защо Фурунео се забави толкова? Беше му казано след шест часа, не повече. Нали така? — Той погледна към Тулук, който продължаваше да мълчи, безжизнен като парче оловна тръба, облегнато на подпорката за Рийви.

— Фурунео е мъртъв — каза Билдун.

— О, по дяволите — тихо каза Маккай. — Как е станало?

Билдун му разказа накратко. После попита:

— А ти къде беше? И какво беше това за Паленкито и брадвата?

Както си седеше на масата, Маккай направи един стегнат доклад на събитията. Звучеше така, като че ли говори за трето лице, не за себе си.

— Нямам никаква представа къде бях — завърши той.

— Значи те щяха да те… насекат? — попита Билдун.

— Брадвата вече се спускаше — отвърна Маккай. — Беше стигнала до тук. — Той постави длан на около шест сантиметра пред носа си.