Франк Хърбърт - Фани Мае

— Ти самият разбра ли какво стана с теб?

— Поне така мисля. Знаше ли, досега не бях осъзнавал къде живея.

Маккай се втренчи учудено в него.

— Какво?

— Нещо не е наред тук — каза Тулук. — А, да — Фурунео.

— Спомена нещо за това къде си живял — подсети го Маккай.

— Да, пространствената среда, която заемам — казаТулук. — Живея на място, населено с много… ъъъ, еднозначни… да, еднозначни жители.

— Какви ги дрънкаш? — попита Маккай.

— Всъщност, аз бях в контакт с Кейлбана по време на разговора си с теб — каза Тулук. — Много странно усещане, Маккай. Все едно, че нашият разговор преминаваше през една малка дупка в огромна черна завеса. И тази дупка беше Кейлбана.

— Така че, ти си бил в контакт с Кейлбана — подсказа му Маккай.

— О, да. Наистина бях. — Речевите му израстъци се раздвижиха, по начин, който изразяваше силно емоционално вълнение. — Видях ги! Точно така. Видях… ъъъ, много мрежи от паралелни нишки. Разбира се, не ги видях в истинския смисъл на думата. Усетих ги чрез окото.

— Окото? Какво око?

— Дупката — поясни Тулук. — Тя е окото. Тя е и наше око.

— Разбираш ли нещо от това, Маккай? — попита Билдун.

— Имам чувството, че той говори като Кейлбан — вдигна рамене Маккай. — Вероятно е заразен. Или оплетен?

— Струва ми се, — каза Билдун — че само някой освидетелстван луд може да проведе разбираем разговор с Кейлбан.

Маккай изтри потта от горната си устна. Имаше усещането, че почти разбира това, което му казва Тулук. Смисълът се въртеше някъде точно на границите на съзнанието му, но все се изплъзваше.

— Тулук, — каза Билдун. — Опитай се да ни обясниш какво се случи с теб. Не можем да те разберем.

— Опитвам се.

— Продължавай — каза Маккай.

— Ти си установил контакт с Кейлбана — рече Билдун. — Как стана това? Казаха ни, че това е невъзможно.

— Стана така, отчасти защото Кейлбанът като че ли присъстваше, или по-точно поддържаше моя контакт с Маккай — отвърна Тулук. — После… Маккай ми заповяда да се свържа с Кейлбана. Кейлбанът вероятно е чул това, или е разбрал по някакъв начин.

Тулук затвори очи и като че ли се отнесе.

— Продължавай — каза Билдун.

— Аз… то беше… — Тулук поклати глава, отвори очи и обходи с умоляващ поглед присъстващите. Отвсякъде се сблъска с любопитни пронизващи погледи. — Представете си две паяжини — каза той. — Есествено създадени, произволно избрани паяжини, не такива, които могат да се създадат по изкуствен път. Представете си, че тези паяжини трябва да… да влязат в контакт една с друга… ммм, трябва да се уеднаквят… да се припокрият… да се застъпят.

— Нещо като челюстна захапка ? — попита Маккай.

— Може би. Както и да е, именно това необходимо застъпване, този калъп , необходим, за да се осъществи контакта се определя от подходящите свръзки.

Маккай изсумтя.

— Какво, по дяволите, представляват свръзките?

— Мога ли да си вървя вече? — намеси се Таприсиота.

— Върви по дяволите! — изкрещя Маккай. — Някой да го махне оттук веднага!

Таприсиотът набързо бе изтикан навън.

— Тулук, какво представляват свръзките? — повтори Маккай.

— Това важно ли е? — попита Билдун.

— Повярвайте ми наистина е важно — отвърна Маккай. — Оставете го да отговори. Слушам те, Тулук?

— Мммм, — започна Тулук. — Разбира се, знаете, че всеки изкуствено създаден продукт може да бъде доведен до такова съвършенство, че да стане абсолютно неразличим от оригиналното творение на природата, което копира.

— Какво общо има това със свръзките?

— И точно тук, когато оригинала и изкуствения продукт станат абсолютно неразличими, единственото нещо, по което се отличават е свръзката — обясни Тулук.

— А? — зяпна Маккай.

— Погледни ме — каза Тулук.

— Това и правя, по дяволите!

— Представи си, че вземеш една вана с хранителен разтвор и направиш едно точно мое копие от плът и кръв — каза Тулук.

— Точно копие от плът…

— Можеш да го направиш, нали? — настоя Тулук.

— Разбира се, но защо?

— Просто си го представи. Не питай. Едно абсолютно точно копие, до последната клетка с генетична информация. Това тяло ще бъде пропито с моите мисли, моите спомени, моите реакции… до най малката подробност. Ако му зададеш въпрос, който би задал на мен, то ще ти отговори точно както бих ти отговорил аз. Дори себеподобните ми няма да могат да ни различат.

— Е, и?

— Ще има ли някаква разлика между нас? — попита Тулук.

— Но нали току-що каза, че…