Франк Хърбърт - Фани Мае

Известно време мълчаливо се изучаваха един друг. Преценяваха се, като двама противници, готови всеки момент да се хвърлят в надпревара.

Възможно ли бе тя да му предложи себе си, зачуди се Фурунео. Беше привлекателна жена: щедра уста, огромни зелени очи, приятно овално лице. Беше виждал нейни холоскици в цял ръст. Пластичните фризьори доста се бяха постарали над фигурата й. Тя полагаше за тялото си най-добрите и скъпи грижи, които можеха да се купят с пари. Но дали щеше да му предложи себе си? Трудно му беше да повярва. Мотивите и залогът не се връзваха.

— От какво се страхуваш? — попита той.

Това бе добро, като начало на атака, но тя му отговори без да се замисли.

— От страданието — отвърна със странна искрена нотка в гласа.

Фурунео се опита да преглътне, но гърлото му бе пресъхнало. Не че се беше обрекъл на безбрачие след смъртта на Мада, но това тяхното беше много особен брак. Връзката им не можеше да се определи с думи. Ако имаше във вселената нещо, което завинаги остава стабилно, свързано, това бе именно тяхната любов. Трябваше само да затвори очи и усети присъствието й до себе си. Нищо не можеше да я замени и Абнет сигурно знаеше това. Тя не можеше да му предложи нищо друго, което и той сам да не може да си вземе.

Или пък можеше?

— Фани Мае, — каза Абнет — готова ли си да изпълниш молбата ми?

— Свръзките достъпни — отвърна Кейлбана.

— Свръзките! — избухна Фурунео. — Какво са свръзките?

— И аз самата не знам — каза Абнет — но, очевидно, мога да ги използвам и без да знам какво са.

— Какво си намислила? — настоя Фурунео. Изведнъж усети да го побиват студени тръпки, въпреки огромната жега.

— Фани Мае, покажи му — рече Абнет.

Вихровият цилиндър на пространствената врата рязко се разтвори, после се затвори, завъртя се и затрепка. Изведнъж Абнет изчезна от него. Вратата се отвори отново, разкривайки гледката на окъпан в слънчеви лъчи бряг, нежната огледална повърхност на океан и яхта закотвена край плажна ивица от златист пясък. Палубната тента бе свалена. Млада жена лежеше по очи върху люлеещия се хамак и дремеше. Тялото й пиеше лъчите, изливащи се от слънчевия филтър.

Фурунео се вкамени от изумление. Младата жена повдигна глава, огледа морето и отново я отпусна.

Чу гласът на Абнет точно над главата си. Явно беше отворила още една пространствена врата, но той не можеше да откъсне очи от до болка познатата сцена.

— Позна ли я? — попита Абнет.

— Мада — прошепна той.

— Точно така.

— О, Боже мой — прошепна той. — Кога си скенирала това?

— Това е твоята любима, нали? — попита Абнет.

— Това е… нашият меден месец — продължи да шепти той. — Дори си спомням точната дата. С приятели отидохме да поплуваме, но тя не искаше и остана на яхтата.

— Откъде си сигурен, че това е същият ден?

— Фламбуковото дърво в края на плажа цъфна през същия ден, а аз пропуснах да видя това. Виждаш ли ей там, прилича на разтворен чадър?

— А, да. Следователно не се съмняваш в автентичността на тази сцена?

— Значи ти си пратила съгледвачите си да ни шпионират още тогава? — изхриптя той.

— Нямам никакви съгледвачи. Ние с теб шпионираме в момента. Това става сега.

— Невъзможно! Това беше преди почти четирисет години!

— Говори по-тихо, иначе тя ще те чуе.

— Как може да ме чуе? Тя е мъртва повече от…

— Казвам ти, че всичко, което виждаш става сега! Фани Мае?

— В личност на Фурунео понятието „сега“ съдържа необходимите свръзки — каза Кейлбана. — Сегашността на сцената е вярна.

Фурунео поклати глава недоверчиво.

— Можем да я вземем от яхтата и да отведем и двама ви в място, където Бюрото никога няма да може да ви открие — каза Абнет. — Какво ще кажеш за това Фурунео?

Фурунео изтри сълзите от очите си. Усещаше мирисът на море, примесен с острият натрапчив аромат на разцъфтелия фламбук. И все пак, това трябваше да е запис. Не можеше да не е запис.

— Ако това наистина се случва сега, защо тя не може да ни види? — попита той.

— По мое нареждане Фани Мае ни скрива от погледа й. Звуците, обаче, не могат да се прикрият. Говори по-тихо.

— Лъжеш! — изсъска той.

Като че дочула думите им, младата жена се отърколи по гръб, надигна се в хамака и се загледа към фламбуковото дърво. Очевидно се наслаждаваше на красивата гледка. Започна да си тананика една песничка, която Фурунео знаеше много добре.

— Знаеш, че не лъжа, Фурунео — каза Абнет. — Това е нашата тайна. Това е, което открихме за Кейлбаните.